Един влогър събра километрична опашка от тийнейджъри за премиерата на книгата си и с нова сила избухнаха споровете за ценностите и класациите на книги. Това ме подсети, че същият спор започна и замря точно преди десет години. Тогава класацията беше окупирана от „вулгарните романи“ на Христо Калчев. Дали се е променило нещо друго?
в. Политика 15 – 21 януари 2005
За класациите и „търговската тайна“
Реалните тиражи на книгите не могат да бъдат никакъв секрет в една нормална пазарна икономика
ГРИША АТАНАСОВ
В предишния брой на „Политика“ беше публикувана за първи път годишна класация на най-продаваните книги от български автори. Похвално начинание, ако тя не изглеждаше меко казано странно за всеки, който следи нашето книгоиздаване. За съжаление всякакви аргументирани дискусии и коментари по нея са невъзможни, по простата причина, че класацията не почива на никакви реални данни и цифри. Твърди се, че е направена по продажбите на книжарници „Хеликон“, но се налага да повярваме „на честна дума“ на уважаваните от мен автори, които я представят. Те мимоходом отбелязват, че действителните тиражи на книгите били „търговска тайна“.
Е, каква картина на книгоиздаването, какви класации, какви тенденции… И преди всичко каква „търговска тайна“? Реалните тиражи на книгите не могат да 6ъдат никаква тайна в една нормална пазарна икономика. Тайна от кого – от авторите, от литературните агенции, от рекламодателите, от спонсорите, от читателите? Или, уви, от финансовите органи? И това, когато във всяко специализирано западно издание, каталог, реклама, корица на книга можете да видите черно на бяло – първоначален тираж 5000, втори тираж 100 000, общ тираж 1 000 000 (ех, мечти). Впрочем, това е не само вьпрос на почтеност към публиката, а и част от лансирането и маркетинга на културния продукт.
В същото време унас съм чувал единствено от Егмонт България да обявяват общия тираж на романите за Хари Потьр. И май не им стана нищо… А присъстващият обилно в тази класация Христо Калчев в едно интервю отговори на въпроса за тиражите на книгите му (цитирам по памет): „А, как ще ви кажа такова нещо? Нали ще ме погнат данъчните?“ Май в думите на този „хроникьор на бързо отминаващото“ (Й. Ефтимов) се крие грубата шаечна правда за днешното ни книгоиздаване. За него преходът съвсем не е свършил. То се разкъсва между съмнителния уют на сивата икономика и естествения стремеж да излезе в светлината на прожекторите, да заеме полагащото му се място на сцената на културата. Първата крачка в тази правилна посока е съвсем проста (не казвам лесна) – да обявяваме реални тиражи и реални продажби.
Сигурен съм, че го искат почти всички – читателите, наблюдателите и особено онези издатели и книжари, които отдавна са разбрали, че в крайна сметка перспективният път е да играеш по правилата. Колко по лесно ще бъде тогава да разположим комерсиалните и художествените явления на точните им места на книжния пазар и в литературата без да се притесняваме толкова, че един автор „деформира“ цялата картина? И колко по-убедително ще звучат вечните упреци (абсолютно справедливи) за липсата на държавна подкрепа за книгата.