Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“.  Разговорът с писателя Стефан Кисьов е проведен на 23 май 2023 г.

– Здравей, Стефане! Ти си гостувал неведнъж в нашето предаване, но доста отдавна – преди повече от 10 години.
– Да, да, минаха много. Първо, тези 10 години… Като че ли не бях публикувал нов роман през това време.
–  Да, да.
– През това време не съм публикувал. Това е първият, който излиза след 11 години даже.
– Трябва да напомним тогава на нашите слушатели, че ти си автор на няколко много популярни романа: на романа „Екзекуторът“, който спечели първата награда „Роман на годината“ за 2004 година; „Джубокс“, „Не будете и сомнамбула“, „Тайната на рицаря Капулети“ – все книги, за които се говори, които се четоха. И ето, че сега „Житиеписецът“ е много особено издание, Стефане.
– В смисъл?
– Ами в смисъл книга, издадена на български език в Чехия, с подкрепата на чешката държава.
Нататък Стефан Кисьов за „Житиеписецът“: Моят Константин-Кирил Философ е е герой със страсти и чувства

Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“.  Разговорът с поета Роберт Леви е проведен на 10 септември 2024 г.

Вие сте с „Книги завинаги“ и Гриша Атанасов в първото издание на предаването за новия сезон. Тук е и днешният ни гост. Той има магистърски степени по българска филология и по културна и социална антропология в Софийския университет, а работил е в строителството, оператор на електронно-изчислителна машина, секретар на фондация, сценарист на документални филми, повече от петдесет заглавия, излъчвани и по БНТ, организатор на поетични срещи и прояви, преводач, поет, автор и носител на награди за песен. Автор на книгите „Един от върха на иглата“, „Вавилон“, „Дромомахия“, „Анемоя“. Може би тези от вас, които следят българската съвременна литература и поезия, се досетиха, че името на този наш гост с такава богата и разностранна биография е Роберт Леви.

Нататък Роберт Леви: Самотата е окупатор, когото не мога да изгоня

Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“.  Днес припомняме раждането на една нова детска книжарница в разговор с д-р Виктория Бисерова, проведен на 21 май 2024 г. 

– Снощи тук във Факултета по журналистика и масова комуникация се състоя едно прекрасно емоционално събитие в чест на петдесет годишнината на факултета. Тук се събраха стотици бивши негови възпитаници, журналисти, издатели, преводачи, редактори, медийни и комуникационни специалисти. Беше прекрасно, а още по-прекрасно е, че една такава възпитаничка и вече преподавателка във Факултета по журналистика е днес тук при нас в студиото. Това е доктор Виктория Бисерова. Здравей, Вики!

– Здравей!

– Така се обръщам към теб, защото се познаваме от малки. [смях]

– Аз бях малка наистина преди повече от двадесет години, когато в първи курс специалност книгоиздаване ти ми преподава Увод в книгоиздаването.

– И от увода вече вървим към последните глави на книгоиздателското майсторство. Ти си вече преподавателка, издателка, управителка на издателство „Ентусиаст“ и също така на…

– Книжен център Гринуич и…

– Едно от любимите места на софийските почитатели на книгите Книжен център Гринуич на Витошка. А сега ни очаква какво?

– Сега ни очаква малкият Гринуич, както си го наричаме в екипа Гринуич Джуниър. Пространство, организирано и насочено изцяло към малките читатели или по-малкия брат на Гринуич, в който децата ще се чувстват като у дома си. Нататък С д-р Виктория Бисерова в приказната гора на книгите

Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“.
Днес отбелязваме 135-годишнината на Михаил Булгаков с разговора за един дързък издателски експеримент под карантина – с Николета Руева от „Кръг“ за двете едновременни издания на „Майстора и Маргарита“, проведен на 12 май 2020 г.

– Вие сте с „Книги завинаги“ и с първия ни гост днес. За съжаление не в студиото, а по телефона. Такива са условията. Но се радвам да кажа добре дошла на първата ни събеседничка младата издателка Николета Руева, възпитаничка на специалност „Книгоиздаване“ във Факултета по журналистика и масова комуникация и главна редакторка на също така младото издателство „Кръг“, което само за година и половина ни впечатли с прецизно подбрани и оформени заглавия. Здравей, Николета.

– Здравей, Гриша! Радвам се да се чуем.

– Много се радвам, че имаме такъв повод за разговор с теб. Насред кризата, насред затварянето издателство „Кръг“ изведнъж предлага две издания едновременно, две издания на големия, на великия роман на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“. Защо така и какви са тези издания, Николета?

– Ами тези издания бяха така или иначе в нашия издателски план. Може би щяхме да ги пуснем малко по-рано, ако я нямаше въпросната криза, но тъй като така или иначе бяхме започнали работа по тях иии бяхме на така доста завършен, на доста завършено ниво, решихме, че все пак ще ги пуснем по време на извънредното положение. Изданията са две – пускаме две издания на „Майстора и Маргарита“, които са по-забележителни освен с това, че са две и излизат едновременно, с това, че са с много приятен дизайн. Дизайнът е дело на студентки от Художествената академия, което мисля, че за първи път се случва такова нещо – някой издател да избере студентски проекти реално, които ние осъществихме и публикувахме на книжния пазар. Нататък С Николета Руева за „Майстора и Маргарита“ в синьо и червено

Днес скъпият ни Марин Бодаков щеше да стане на 55… Нека си припомним един от разговорите ни с него, проведен точно на рождения му ден преди 6 години.

– И вече първият ни събеседник е на телефона — добре познатият ви поет, литературен критик, преподавател във факултета по журналистика Марин Бодаков. Здравей, Марине!

– Здравей, здравей, Гриша!

– Ами най-напред, честит рожден ден. Ти точно днес си рожденик.

– Много, много благодаря.

– Надявам се следващата година, когато ще имаш юбилей, вече да сме забравили днешната ситуация.

– И аз, дай Боже, всички приятели да са здрави и радостни.

– Сега, ти си в известен смисъл късметлия от два дни, защото имаш под ръка дете, което да разхождаш… Което също имаше рожден ден онзи ден, честито.

-Благодаря ти.

– Добре, сега сериозно. Много хора като че ли се посвещават на четенето, на книгите в тези дни. Ние с теб представяхме само преди два месеца най-новата ти книга, която се казва „Критика и искреност“. Тогава още не подозирахме в какво положение ще се озовем. Какво стана сега в това положение с искреността?

– Много, много труден и щекотлив въпрос. Аз признавам, че на мен ми е много по-трудно да чета сега, отколкото преди два месеца. . Много по-трудно се концентрирам. Започвам да върша пет неща или да чета пет книги. Трудно е да върша и едно, но пък четивата, на които попаднах, действително ми вдъхнаха повече сила и кураж. И съм много благодарен на книжарските фирми, които продължават да функционират и благодарение на тях да правя своите литературни и детективски изследвания. Примерно започнах да чета дневника на Гонсало Тавареш, който Даринка Кирчева, прекрасната преводачка от португалски, публикува в „Либерален преглед“. После започнах да си поръчвам негови книги и открих един много голям, много сериозен писател, впрочем и мой почти връстник, преподавател по история на науката, доколкото разбирам, в престижен португалски университет. С голямо желание чета неговия „Дневник на чумата“, дневник на чумавата година, и ме впечатлява именно искреността му — абсолютната липса на притворство и на желание да се съобразява с аудиторията, било със самия себе си.

– Знаеш ли, ние тук си говорихме с Петко и изведнъж като че ли установяваме колко много големи литературни произведения са посветени на такива периоди — на чума, на епидемия — и колко много се разкрива за човека в такива периоди. Ти забелязал ли си друго подобно произведение?

– Аз започнах да препрочитам Даниел Дефо. А тази сутрин в асансьора, когато се целунахме с жена ми, в един момент и двамата прихнахме, мислейки си за „Любов по време на холера“. Изобщо животът преповтаря литературата, и литературата преповтаря живота, и никога не знаем кой води в това състезание. Но се сещам не само за болезнени и болестни книги. Знаеш ли за какво се сетих? За „Рапорт от обсадения град“ на Збигнев Херберт. И дори тогава, когато чета за външен и за затворен прочит поезия от нашите колеги студенти, се сетих за още различни, повече стихотворения, отколкото проза, но много мисля за тази литература… Нататък Марин Бодаков: Животът преповтаря литературата, и литературата преповтаря живота, и никога не знаем кой води в това състезание

Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“. Днес припомняме един разговор, проведен на същата дата преди 2 години.

– И така, започва „Книги завинаги“. Имаме гост в студиото. Казах ви, че ще се зарадвате, защото това е самият Михаил Вешим. Здравейте, господин Вешим.

– Добър ден.

– За мен просто Мишо.

– Да, и да си говорим на ти, защото всеки път, като съм тук, обясняваме на слушателите, че ние се познаваме от 40 години.

– Да, и… И повече, може би. И сме били състуденти. И някои епизоди и някои разкази от тази книга… Може би съм бил свидетел от първо лице на някои от случките, които се разиграват.

– Може и така да е, макар че аз избягвам така директните препратки към миналото.

– Добре, става дума за книгата „Стари хипари и нови разкази“ – сборникът с разкази на Михаил Вешим, който излезе току-що от издателство „Сиела“. Мишо, някои от тези разкази сме чели в други твои книги, но повече от половината от книгата са нови разкази.

– Ами, стори ми се така обосновано да съчетая старо и ново, защото горе-долу са в една тоналност и си приличат по теми разказите и се допълват по някакъв начин. Започвам с един разказ, сборника започва с един разказ, който е писан преди 40 години. „Алфонс доде и си отиде“. И си отидѐ, може би, ако трябва. И си отидѐ, за да има рима. Както е на френски. И свършваме до разкази, писани в сегашно време. Но пак така с препратки към миналото. Нататък Михаил Вешим: Ние бяхме аналогови номади