Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“.
Днес отбелязваме 135-годишнината на Михаил Булгаков с разговора за един дързък издателски експеримент под карантина – с Николета Руева от „Кръг“ за двете едновременни издания на „Майстора и Маргарита“, проведен на 12 май 2020 г.

– Вие сте с „Книги завинаги“ и с първия ни гост днес. За съжаление не в студиото, а по телефона. Такива са условията. Но се радвам да кажа добре дошла на първата ни събеседничка младата издателка Николета Руева, възпитаничка на специалност „Книгоиздаване“ във Факултета по журналистика и масова комуникация и главна редакторка на също така младото издателство „Кръг“, което само за година и половина ни впечатли с прецизно подбрани и оформени заглавия. Здравей, Николета.

– Здравей, Гриша! Радвам се да се чуем.

– Много се радвам, че имаме такъв повод за разговор с теб. Насред кризата, насред затварянето издателство „Кръг“ изведнъж предлага две издания едновременно, две издания на големия, на великия роман на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“. Защо така и какви са тези издания, Николета?

– Ами тези издания бяха така или иначе в нашия издателски план. Може би щяхме да ги пуснем малко по-рано, ако я нямаше въпросната криза, но тъй като така или иначе бяхме започнали работа по тях иии бяхме на така доста завършен, на доста завършено ниво, решихме, че все пак ще ги пуснем по време на извънредното положение. Изданията са две – пускаме две издания на „Майстора и Маргарита“, които са по-забележителни освен с това, че са две и излизат едновременно, с това, че са с много приятен дизайн. Дизайнът е дело на студентки от Художествената академия, което мисля, че за първи път се случва такова нещо – някой издател да избере студентски проекти реално, които ние осъществихме и публикувахме на книжния пазар. Нататък С Николета Руева за „Майстора и Маргарита“ в синьо и червено

Днес скъпият ни Марин Бодаков щеше да стане на 55… Нека си припомним един от разговорите ни с него, проведен точно на рождения му ден преди 6 години.

– И вече първият ни събеседник е на телефона — добре познатият ви поет, литературен критик, преподавател във факултета по журналистика Марин Бодаков. Здравей, Марине!

– Здравей, здравей, Гриша!

– Ами най-напред, честит рожден ден. Ти точно днес си рожденик.

– Много, много благодаря.

– Надявам се следващата година, когато ще имаш юбилей, вече да сме забравили днешната ситуация.

– И аз, дай Боже, всички приятели да са здрави и радостни.

– Сега, ти си в известен смисъл късметлия от два дни, защото имаш под ръка дете, което да разхождаш… Което също имаше рожден ден онзи ден, честито.

-Благодаря ти.

– Добре, сега сериозно. Много хора като че ли се посвещават на четенето, на книгите в тези дни. Ние с теб представяхме само преди два месеца най-новата ти книга, която се казва „Критика и искреност“. Тогава още не подозирахме в какво положение ще се озовем. Какво стана сега в това положение с искреността?

– Много, много труден и щекотлив въпрос. Аз признавам, че на мен ми е много по-трудно да чета сега, отколкото преди два месеца. . Много по-трудно се концентрирам. Започвам да върша пет неща или да чета пет книги. Трудно е да върша и едно, но пък четивата, на които попаднах, действително ми вдъхнаха повече сила и кураж. И съм много благодарен на книжарските фирми, които продължават да функционират и благодарение на тях да правя своите литературни и детективски изследвания. Примерно започнах да чета дневника на Гонсало Тавареш, който Даринка Кирчева, прекрасната преводачка от португалски, публикува в „Либерален преглед“. После започнах да си поръчвам негови книги и открих един много голям, много сериозен писател, впрочем и мой почти връстник, преподавател по история на науката, доколкото разбирам, в престижен португалски университет. С голямо желание чета неговия „Дневник на чумата“, дневник на чумавата година, и ме впечатлява именно искреността му — абсолютната липса на притворство и на желание да се съобразява с аудиторията, било със самия себе си.

– Знаеш ли, ние тук си говорихме с Петко и изведнъж като че ли установяваме колко много големи литературни произведения са посветени на такива периоди — на чума, на епидемия — и колко много се разкрива за човека в такива периоди. Ти забелязал ли си друго подобно произведение?

– Аз започнах да препрочитам Даниел Дефо. А тази сутрин в асансьора, когато се целунахме с жена ми, в един момент и двамата прихнахме, мислейки си за „Любов по време на холера“. Изобщо животът преповтаря литературата, и литературата преповтаря живота, и никога не знаем кой води в това състезание. Но се сещам не само за болезнени и болестни книги. Знаеш ли за какво се сетих? За „Рапорт от обсадения град“ на Збигнев Херберт. И дори тогава, когато чета за външен и за затворен прочит поезия от нашите колеги студенти, се сетих за още различни, повече стихотворения, отколкото проза, но много мисля за тази литература… Нататък Марин Бодаков: Животът преповтаря литературата, и литературата преповтаря живота, и никога не знаем кой води в това състезание

Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“. Днес припомняме един разговор, проведен на същата дата преди 2 години.

– И така, започва „Книги завинаги“. Имаме гост в студиото. Казах ви, че ще се зарадвате, защото това е самият Михаил Вешим. Здравейте, господин Вешим.

– Добър ден.

– За мен просто Мишо.

– Да, и да си говорим на ти, защото всеки път, като съм тук, обясняваме на слушателите, че ние се познаваме от 40 години.

– Да, и… И повече, може би. И сме били състуденти. И някои епизоди и някои разкази от тази книга… Може би съм бил свидетел от първо лице на някои от случките, които се разиграват.

– Може и така да е, макар че аз избягвам така директните препратки към миналото.

– Добре, става дума за книгата „Стари хипари и нови разкази“ – сборникът с разкази на Михаил Вешим, който излезе току-що от издателство „Сиела“. Мишо, някои от тези разкази сме чели в други твои книги, но повече от половината от книгата са нови разкази.

– Ами, стори ми се така обосновано да съчетая старо и ново, защото горе-долу са в една тоналност и си приличат по теми разказите и се допълват по някакъв начин. Започвам с един разказ, сборника започва с един разказ, който е писан преди 40 години. „Алфонс доде и си отиде“. И си отидѐ, може би, ако трябва. И си отидѐ, за да има рима. Както е на френски. И свършваме до разкази, писани в сегашно време. Но пак така с препратки към миналото. Нататък Михаил Вешим: Ние бяхме аналогови номади

Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“. Но днес припомняме един разговор по телефона, проведен на същата дата преди 6 години, в условията на пандемия и карантина. 

– Вие сте с „Книги завинаги“ и с първия ни събеседник днес. На телефона е Александър Кръстев, основателят на сайта „Аз чета“, най-големият сайт за книги и четене в България и на първата в България Агенция за комуникация на книгата „Bookmark“. Здравей, Алекс.

– Привет! Много ми е драго.

– И на мен, макар че ми се искаше да можем да разговаряме на живо, но такива са обстоятелствата. „Вкъщи съм и чета” – ти си измислил такъв хаштаг.

– Моята партньорка Мила Ташева, която също ти е гостувала. Но да, това беше нашият начин още от първите дни на изолацията, макар че тя си е истинска изолация, да опитаме да повдигнем духа на хората. Не трябва да забравяме, че книгите не са само средство да избягаме от реалността, а всъщност да…

– Да останем в реалността.

– Да си останем в реалността и да останем себе си, пък и както обичам да допълвам винаги, да се развиваме като личности във всяко едно отношение. Нататък Александър Кръстев от „Аз чета“ преди 6 години по телефона: Вкъщи съм и чета

Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“. Днес припомняме срещата с Йоана Ванчева, гл. редакторка на издателство „Емас“ от 24 март 2015 г. Участва и Петко Тодоров.

– Тук при нас е младата издателка Йоана Ванчева. Знаете, че винаги ми е особено приятно да посрещам тук гости, които са завършили „Книгоиздаване” във Факултета по журналистика и вече са поели своя професионален път. А с Йоана се срещаме точно днес, защото наближава денят на детската книга – втори април. Тя има много какво да ни каже по този повод. Здравей, Йоана!

– Здравейте!

– Да започнем от конкретния повод, по който ти си тук. Една инициатива на издателство „Емас”, което през следващите дни до Международния ден на детската книга, ще представи по-широко, с една кампания, своите детски и юношески книги, нали така?

– Да, да. Покриваме доста по-широк спектър. Имаме две поредици, на които много наблягаме – детски поредици. Едната е за малките читатели, за първите романи на децата, а другата поредица вече навлиза в юношеската възраст. Нататък Йоана Ванчева: Издаваме книги за мечтатели, книги за пътешественици, книги за реалисти и за пакостници

Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“. Днес припомняме срещата с проф. Николай Аретов от 15 април 2014 г. Участва и Петко Тодоров.

–И едно великолепно издание на нашия гост, който е тук до нас, „Първа радост е за мене: емоционалното съдържание на българската национална идентичност“, издателство „Кралица Маб“. Време е да кажем „Добре дошъл!“

– Добре заварил!

– Професор Николай Аретов от Националния институт за литература, преподавател в Софийския университет и главен редактор на издателство „Кралица Маб“, Нали така?

– Така е, разбира се, с уточнението, че Институтът не е национален, но ще стане.

– Да, Института за литература на БАН имах предвид, извинявай. По-важното е, че отдавна не си ни гостувал. Тук представяхме много твои авторски заглавия, последно, мисля че беше книгата ти за криминалния роман, за българския криминален роман? 

– Може би за Христофоров.

– …или за Асен Христофоров. Ние тук с Петко неведнъж споменаваме, че издателство „Кралица Маб“ върна, възкреси един позабравен писател, който не заслужаваше да бъде забравен, Асен Христофоров.

– Точно така и това е една наша гордост, едно от нещата с които се гордеем. Не че с кой знае колко се гордем, но… Писател, който си заслужава да бъде четен и през 21-ви век, български, от втората половина на 20-ти век.

– Вие издадохте два тома, мисля?

– Да, издадохме два тома, готов е третият том. Има интерес към него, обаждат се и питат. Разширих малко идеята и се надявам, че ще имам възможност да направя и четвърти том, който всъщност е практически готов също.

– Петко, ти коментира, когато излязоха тези два тома на Асен Христофоров, ти ги беше прочел внимателно – той е майстор на пътеписа най-вече. 

– Сложни са жанровете при него. Пътеписът и по-скоро мемоарите – смесени са двете неща, има и есеистични моменти. Това, с което, мисля, печели публиката и включително и мен, е ироничният поглед към света около него, светът от Лондон до Говедарци, което при него се казва Мацакурци. Дори името, Мацакурци, на времето, е породило дискусии, възражения от местните жители, които не са били съгласни. Той твърди, че това е старото име на селото. Не искам да бъда съдия в този спор! Нататък Проф. Николай Аретов: Да препоръчаме на българистите да четат български книги

Б. р. – Публикуваме на сайта текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“. Днес припомняме срещата с незабравимия Марин Бодаков на същата дата преди шест години – 25 февруари 2020 г.

– Днес ни предстои искрен разговор с нашия гост. Защо се надявам да бъде искрен, ще разберете след малко. […] Бързам да кажа „Добре дошъл!” на днешния ни гост, Марин Бодаков.

– Добре заварил!

– Марин Бодаков — поет, литературен критик, въобще човек, който непрекъснато говори и пише за книги. Защо казах, че се надявам днешният ни разговор да бъде искрен? Впрочем, те винаги са били такива. Защото само след час предстои премиерата на неговата книга „Критика и искреност. Случаят Йордан Маринополски”. Марине, точно преди година ти беше тук в нашето студио със своята стихосбирка „Мечка страх“. Какво да кажем сега за новата ти книга, този път изследователска? Ти откриваш един, направо да го кажем, забравен и малко споменат литературен критик, починал преди близо век — Йордан Маринополски. Какво откри? Кой е Йордан Маринополски?

– Аз открих една много странна фигура. Всъщност, моята първа среща с Йордан Маринополски беше преди повече от 20-ина години, когато заедно с Ани Илков, Румен Леонидов и Емил Андреев правихме едно бамбашка списание, наречено „Български месечник“. Целта ни тогава беше да възкресим смислени, важни, според нас, имена, останали в маргиналиите на литературната и културната история. И тогава една от тези фигури беше фигурата на Йордан Маринополски, за когото аз знаех, и като мой…

– Съгражданин, от Търново.

– Не само съгражданин, Гриша, а и съученик, защото ние двамата сме питомци на Търновската мъжка гимназия.

– Която не съществува вече.

– Прочее, немалко от героите на тази книжка „Критика и искреност“ са питомци на тази гимназия — като мина през Петко Тодоров, Димитър Бобев, да стигна до Николай Генчев, който също се мярва в последните страници на моето съчинение. Та тогава Ани Илков отхвърли идеята ми за представяне на Маринополски като вторичен автор, като автор-контрамодернист, но това отхвърляне мен не ме…

– Амбицира те може би?

– Мен не ме разубеди. Напротив, през годините по един или друг повод аз съм прибягвал до неговата, на Маринополски, книга от 1910 година „Критици“, в която той прави на мат и маскара двамата най-силни по това време литературни дейци на България от единия лагер.

– Кръгът „Мисъл”?

– Става дума за доктор Кръстев и за Пенчо Славейков.

– Може би Ани Илков е смятал, че Маринополски принадлежи на кръга на Вазов. Противниците на кръга „Мисъл”.

– Но ни най-малко не е така. Може би противниците на Йордан Маринополски през годините – а те се броят не на едната ми ръка, на пръстите на двете ми ръце – може би те са го смятали за индивидуалист. И това не е вярно, защото един близък прочит на неговите текстове ще набие в очите ни няколко неща. Първо, най-често споменаваната дума е „искреност“. Нататък Марин Бодаков: Много по-интересно ми е да слушам победените, отколкото победителите