Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“.

Тези дни издателство „Лист“ ще отбележи своята десетгодишнина. Нашето предаване подаде ръка на младото издателство веднага след старта му. Основателката Гергана Димитрова ни гостува на 28 март 2017 г.

Здравейте, аз съм Гриша Атанасов. Тук е и Петко Тодоров. Тук е и днешната ни гостенка Гергана Димитрова.

При нас е Гергана Димитрова, издателка, представителка на може би най-младото издателство в момента в България, издателство Лист. Гергана Димитрова е дългогодишна журналистка във вестник Труд, издателка в издателство Труд, в издателство Милениум и от няколко месеца самостоятелна издателка. Защо реши да направиш тази стъпка, Гергана?

Защото, както съм казвала и преди, всеки добър читател, страстен читател, има списък с книги, които би искал да бъдат издадени на български. Така че рано или късно пожела наистина да това да се случи.

Тоест ти реши да осъществиш своя списък, така ли?

И да, и не. Тоест това, това не са само книгите, които аз бих искала да чета. Смятам, че това са книгите, които добрите читатели искат да четат. Тоест това, това не са само книги, които аз харесвам. Някои от тях не са и точно мой тип, но знам, че са добри книги и смятам, че трябва да бъдат издадени. Нататък Гергана Димитрова в началото на „Лист“: Издаваме книгите, които добрите читатели искат да четат

Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“. Този е проведен точно преди десет години, на 20.09.2016 г.

Ето че отново сме заедно. Кипят не само политически, но и книжовни страсти. През седмицата имаше много интересни събития, сред тях и книгата, издадена от днешния наш гост – „Един ден на Бойко Методиевич“ от Веселин Порязов с илюстрации на Христо Комарницки и Чавдар Николов, издание на Е-прес. Тук при нас е нашият приятел и известен журналист Иван Бакалов, главен редактор на сайта „Е-вестник“ и в случая издател на книгата „Един ден на Бойко Методиевич“. Здравей, Иване, отново в нашето студио. Преди да се заемем с тази книга, няма как да не споменем главната новина около теб, която се върти вчера и днес и предизвика особен интерес в не, не на големите медии, но в социалните мрежи. Ти спечели поредното дело на банкерката Петя Славова. Тя е завела срещу теб десетина дела.

– Шест.

– Шест.

– Първите две ги изгуби. И то е на принципа завеждаме там много дела, пък все някое…

– Тези дела са по повод на твоята поредица, разследваща поредица публикации за Инвестбанк и за далавери, дори престъпления, извършвани там.

– Да, описах, още като писах две и единайсета година поредицата. Всъщност това дело, което тя сега изгуби, е за десет публикации. От тях първите осем са от две и единайсета. С това има една от две и дванайсета и две и четиринайсета и за всички тях първо заведе наказателно дело, после гражданско. И наказателното го изгуби в районния съд по-рано тази година. Тук преди няколко дни излезе решение. Значи тя искаше сто хиляди лева обезщетение. Всичките ѝ претенции към публикациите съдът ги е отхвърлил, но в трета част там една от статиите има следното сравнение. Петя и Митко влязоха като троянски магарета в ортодоксална банка „Свети Никола“. Съдията е решил, че това е обидно и ме осъжда хиляда лева да платя на Петя.

– Обидно за магаретата.

– Ааа, така пишат по форумите във Фейсбук. Нататък Преди 10 години: С Иван Бакалов за „Един ден на Бойко Методиевич“

Б.р. – преди пет години, на днешния ден, шокирани от внезапната загуба, успяхме да направим само едно – да припомним думите на Марин, изречени в студиото на „Книги завинаги“. И не ги забравяме оттогава.

Днешното предаване на „Книги за винаги“ има един акцент, какъвто не бихме желали никога да има, защото през седмицата нашата литература, култура, Софийският университет, Факултетът по журналистика претърпяха тежка загуба. Съвсем внезапно, на 50 години, си отиде нашият приятел, поетът, критикът, журналистът, преподавателят Марин Бодаков. Стотици се събраха, за да го изпратят, стотици споделиха своите спомени, своята обич, своята благодарност към него.
Ние не бихме искали да повтаряме всичко това, да разказваме биографията му, да изброяваме стихосбирките и съчиненията му. Най-добре според нас е още веднъж да чуем неговия глас, да си спомним неговите думи, в които има нещо много пророческо, както ще се убедите след малко. Нека чуем някои фрагменти от неговите многобройни участия в предаването „Книги завинаги“. Нататък Пет години без Марин Бодаков: „Самотният човек с количката пренася книги и напуска…“

Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“. Този е проведен точно преди шест години, на 28.07.2020 г.

В последното ни издание за сезона тръгваме най-напред подир „Сянката на петнистия кон”. Това е необичайното заглавие на книгата на Енчо Господинов, нашия известен и дългогодишен журналист-международник и хуманитарен дипломат, стигнал в кариерата си до представител на Международния червен кръст в ООН в Ню Йорк и до заместник генерален секретар на тази международна организация. Междувременно той продължаваше да ни радва със своите пътеписи и есета, публикувани през годините, главно в сайта e-vestnik.bg, а сега те са събрани в книгата с заглавие „Сянката на петнистия кон“, издадена от издателство „Захарий Стоянов“. Какво се крие зад това заглавие – сега ще разберем от самия Енчо Господинов, с когото ще се свържем.

И ето, Енчо Господинов вече е на телефона. Здравей!

Здравей, Гриша.

Позволявам си на „ти“ да започна разговора, защото се познаваме от толкова отдавна, ти си един от моите първи преподаватели по журналистика, ако си спомняш.

Да, да, отлично си спомням.

Твоята книга „Сянката на петнистия кон“ – можем ли да я речем книга на спомените?

Да, до голяма степен да, защото това е една странна смесица от автобиография, от моя професионален живот, от времето с вас – вашия забележителен курс във Факултета по журналистика преди много години – и едно искрено и дълбоко желание човек да върви след един мустанг на живота, който го дърпа напред да открие един нов свят. Нататък Отново с Енчо Господинов подир „Сянката на петнистия кон”

Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“.  Дни преди Мондиал 2026 напомняме два разговора между преводач и редактор с футболния ерудит Румен Пайташев за книги, посветени на гениите на съвремения футбол, изданията на „Ера“ „Меси. Уроци по стил“ и „Кройф – гений и деспот“.

Меси. Уроци по стил

 20 октомври 2020

– Вие сте с „Книги завинаги“. Днешният ни събеседник е бил на осем световни първенства по футбол, на осем европейски първенства, на осем Копа Америка, автор е на 21 книги за футбол, на световна футболна енциклопедия и да не изброявам повече, защото няма да ни стигне предаването. Той се казва Румен Пайташев. Здравей, Румене! 

– Здравей!

– Но тук е, защото пред нас е нашият втори съвместен футболно-книжен проект. 

– Точно така.

– Ти си гостувал тук неведнъж и със своите книги, но последния път представихме това, което правихме двамата заедно – аз като преводач, ти като редактор. Биографията, впечатляващата биография на Йохан Кройф от Шериф Гемур, „Йохан Кройф: гений и деспот“. А сега тук е новият проект, по който се случи да работим пак по същия начин – Жорди Пунти, „Меси, уроци по стил“. Една необичайна книга, Румене. Така ли ти се стори? 

– Да, разбира се, необичайна книга. Книгата е за един от най-големите футболисти в нашето съвремие – Лионел Меси. Тя не е нито първата, предполагам, че няма да е нито последната, но тя е доста необичайна, доста нестандартна книга.

– Не е просто биография или футболен анализ. 

– Точно така. И именно поради тази причина безспорно тя ще събуди определен интерес сред хората.

– Какво е необичайното?  Жорди Пунти е един много известен съвременен каталонски писател, който пише на каталонски. Издаван е в Съединените щати – сборници разкази, романи. Един негов роман е издаван и тук в България – „Тъжни животни“. Но в същото време той е и футболен коментатор, но от по-особен вид. Тук са събрани част от неговите литературни есета за Меси. Ти като първи читател на превода какво мислиш, какво ще открият българските читатели в тази книга? 

– Българските читатели ще видят един по-различен Меси от това, което го знаят, от това, което са гледали. Авторът действително се явява един от неговите най-страстни, най-големи фенове. Той разглежда целия му живот детайл по детайл, спира се на всички най-ярки характеристики от неговата кариера. Действително тази книга би представлявала подчертан интерес сред естетите на футбола, сред ценителите на хубавото в футбола. Безспорно Меси е олицетворение на красивия футбол, който се харесва на хората. Така че съм убеден, че тя ще представлява изключителен интерес за истинските ценители на футбола. Нататък Меси и Кройф – с Румен Пайташев преди Световното за двама гении на футбола

Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“.  Разговорът с писателя Стефан Кисьов е проведен на 23 май 2023 г.

– Здравей, Стефане! Ти си гостувал неведнъж в нашето предаване, но доста отдавна – преди повече от 10 години.
– Да, да, минаха много. Първо, тези 10 години… Като че ли не бях публикувал нов роман през това време.
–  Да, да.
– През това време не съм публикувал. Това е първият, който излиза след 11 години даже.
– Трябва да напомним тогава на нашите слушатели, че ти си автор на няколко много популярни романа: на романа „Екзекуторът“, който спечели първата награда „Роман на годината“ за 2004 година; „Джубокс“, „Не будете и сомнамбула“, „Тайната на рицаря Капулети“ – все книги, за които се говори, които се четоха. И ето, че сега „Житиеписецът“ е много особено издание, Стефане.
– В смисъл?
– Ами в смисъл книга, издадена на български език в Чехия, с подкрепата на чешката държава.
Нататък Стефан Кисьов за „Житиеписецът“: Моят Константин-Кирил Философ е е герой със страсти и чувства