Гриша Атанасов
След дискусии, перипетии и обрати, научаваме, че Международният панаир на книгата остава в разбития, ремонтиращ се НДК. По този повод предлагаме едно становище на водещия, споделено на семинар на специалност Книгоиздаване във ФЖМК още през 2010 г.
Аз съм участник в Панаирите още от 80-те години, ако се броят и летните, и есенните, сигурно ще се съберат повече от 50 Панаира; бил съм няколко пъти на Франкфуртския и на Лондонския панаир… През тези години наблюдавам Панаира от най-различни гледни точни – и като изложител, и като посетител, и като член на ръководството на Асоциацията, и като преподавател… Освен в НДК, той е бил в зала Универсиада, в зала Фестивална…
Най-различни периоди е имало –през 90-те години имаше периоди, в които тълпи от посетители щурмуваха щандовете, което съвпадаше с общата вълна на интерес към недостъпни доскоро книги и новите частни издателства. Освен това липсата на разпространителска мрежа до голяма степен правеше Панаира – вече станалото банално определение – „най-голямата книжарница”; той просто компенсираше липсата на разпространение на книгите. А след като тук се установи система на книгоразпространение, след като се появиха големи книжарници с богат избор, Панаирът вече изчерпа тази роля, която имаше – като книжарница.
И въпросът е: какъв да бъде Панаирът днес? Естествено, не можем по аналогия с „Българския Лувър”, тук да правим „Български Франкфуртски панаир”, немислимо е да привлечем такива бизнес участия; не може да бъде и голяма книжарница, където хората да си намират два пъти годишно книги, които другаде не са намерили. И тогава: какво трябва да бъде?
Според мен трябва да бъде празник на книгата! Организиран празник, на който всички издателства представят най-доброто, най-привлекателното от себе си и с общи усилия – с Асоциацията, с държавните институции – превръщат показването, излагането на книги в атракция, с организирането на най-различни други събития, в синтез с другите изкуства най-общо казано.
Това се прави в европейските страни на панаири, които нямат предимно бизнес и търговско значение. Големите панаири съчетават тези неща – от една страна те са делово средище, а от друга са за широката публика.
Въпросът е как може да стане това тук.
НДК като място за Панаира ми се струва износено и изчерпано. То поначало не е много подходящо, но сега вече няма нужната атмосфера – там е опърпано, вехто, задушно, мрачно; Панаирът става разпилян по етажите, или пък ако се събере в една зала, става много натъпкано и няма място за публиката и за различните събития, които биха се организирали.
София като че ли няма подходящи места.
Една идея е ИнтерЕкспо Център, но при него винаги е имало един страх у издателите и организаторите, че хората няма да отидат в ИнтерЕкспо Център и би се прекъснала съществуващата традиция да се посещава Панаира.
Би могло да се рискува, защото всички подобни панаири, които на мен са ми известни, са в подобни центрове извън градовете. Например Истанбулският панаир, който е в един подобен център, е може би на 20 км от центъра на града, но там по време на панаира има организиран специален безплатен транспорт. ИнтерЕкспо Център все пак не е толкова далеч от града, така че би могло да се опита, макар че той като атракция не предлага нещо особено.
И тук ми хрумва една шантава идея… Новите градски храмове на консумацията! Моловете! Особено в последните два нови мола – Сердика и The Mall – има широки осветени коридори, има площадки, на които могат да се изградят сцени. Самите молове вече имат сериозен проблем с привличането на посетители.
Да си представим, че издатели и моловете се договарят за 5 дни част от магазините да отстъпят част от витрините и площта си на издателство. Представям си магазина на Кемъл с приключенските книги на Бард, че даже и самият Данчо Антов в яке на Кемъл, застанал отпред. Или в Теранова блондинките нахлуват и се натъкват на „препятствие“ от чик-лит, докато търчат към блузите с намаление. Представям си този голям светъл коридор в мола и във всеки от магазините да има по едно издателство!
Не искам да звуча фантастично, но мисля, че ще имат полза и двете страни. По един атрактивен и необичаен начин ще бъде представена книгата; ще се привлекат посетители; ще могат да кажат всички тези, че са допринесли за културата!
Това е, ако приемем, че Панаирът е атракция. Има и друга страна – той непременно трябва да съчетае годишни срещи и общуване на издателите и професионалистите на книгата. Според моите впечатления издателите малко общуват, малко обсъждат общи проблеми, тенденциите на книгоиздаването; всеки сам прави нещо…
И другото, което е важно за студентите и преподавателите им – наистина трябва да има едно място, където бъдещите книгоиздатели да могат да се запознаят с всички издателства и с тяхната продукция и да влязат в контакт.
