Днес в Книги Завинаги: Тошка Иванова за границата на копнежите

Гриша Атанасов и Петко Тодоров с избрани книги, събития и личности. Споделете на тел. 029308480 своето заглавие от седмицата

Гостува ни Тошка Иванова със сборника разкази „По колко пъти на ден не умираме“ – разговор на Ясен Вакашински. Преди премиерата: „Загадките и времената на Българан е галант“ – Петър Кърджилов пред Румен Спасов.
Изборът на Петко Тодоров – нужна ли е биография на Дядо Благоев.
Предстоящи премиери – Андрей Райчев и Александър Андреев във „Време и всичко“, „“Смисълът“ на Людмила Филипова. Кои са забравените постижения на българите.
Нови книги на „Хермес“, „Колибри“, „Сиела“, „Ера“, „Ентусиаст“, „Обсидиан“, „Еднорог“, „Софтпрес“ „Лист“ и др. Класация Книжен Ъгъл. Специални награди за слушателите ни. И още много… в „Книги завинаги“, вторник, 28 ноември, Алма Матер Класик ФМ, 17 ч., 88ФМ, с Гриша Атанасов и Петко Тодоров.

Инна Пелева: Георги Марков не може да се сведе до днешната политкоректна представа

Инна Пелева

Гриша Атанасов и Петко Тодоров с избрани книги, събития и личности. Споделете на тел. 029308480 своето заглавие от седмицата

Книга-събитие: проф. Инна Пелева за „Георги Марков. Снимки с познати“ пред Румен Спасов. Очакваме Софийския международен литературен фестивал – директорката му Вера Петрова пред Георги Митов-Геми. Леа Коен за трагичната история в романа си „Рафаел“ – репортаж на Доменика Димитрова. „Лошо момче“ на Андрея Илиев – разговор на Румен Спасов. Редакторът представя: Кои са момичетата бунтарки – Даниела Атанасова пред Доменика Димитрова.
Изборът на Петко Тодоров – Бил Брайсън за 50-те години и хлапето-мълния, Еманюел Карер за Едуард Лимонов.
Предстоящи премиери – Евгений Дайнов и „Записки по революцията“, Джефри Мур в България с „Клубът на изчезналите видове“.
Нови книги на „Хермес“, „Колибри“, „Сиела“, „Ера“, „Ентусиаст“, „Обсидиан“, „Еднорог“, „Софтпрес“ „Лист“ и др. Класация Книжен Ъгъл. Специални награди за слушателите ни. И още много… в „Книги завинаги“, вторник, 21 ноември, Алма Матер Класик ФМ, 17 ч., 88ФМ, с Гриша Атанасов и Петко Тодоров.

В търсене на издателския еднорог

Гриша Атанасов и Петко Тодоров с избрани книги, събития и личности. Споделете на тел. 029308480 своето заглавие от седмицата

На 20-годишнината на издателство „Еднорог“ с Боряна Джанабетска и Силвия Чолева – репортаж на Георги Митов-Геми. Забравеният и възроден „Роман за един пияница“ на Хаим Оливер – проф. Алберт Бенбасат пред Румен Спасов. Георги Цанков за „Достойни ли сме“ на Димитър Шишманов. Има ли го „Осмото чувство“ – репортаж на Доменика Димитрова.
Изборът на Петко Тодоров – какво разкриват документите във „Възход и падение на Третия райх“. Какво крие анонимният трилър  „Анонимните“.
Предстоящи премиери – Тошка Иванова и „По колко пъти на ден не умираме“, Леа Коен и „Рафаел“, Кристин Димитрова и „Когато пристигнеш, обади се“.
Нови книги на „Хермес“, „Колибри“, „Сиела“, „Ера“, „Ентусиаст“, „Обсидиан“, „Еднорог“, „Софтпрес“ „Лист“ и др. Класация Книжен Ъгъл. Специални награди за слушателите ни. И още много… в „Книги завинаги“, вторник, 14 ноември, Алма Матер Класик ФМ, 17 ч., 88ФМ, с Гриша Атанасов и Петко Тодоров.

Книги и революции

Проф. Христо Пимпирев, Гергана Лаптева и проф. Любомир Иванов с Георги Митов-Геми пред студиото ни

Гриша Атанасов и Петко Тодоров с избрани книги, събития и личности. Споделете на тел. 029308480 своето заглавие от седмицата

Пътешествие по картите на Антарктида с алманаха „Непознатата Южна земя“ – разговор на Георги Митов-Геми с проф. Христо Пимпирев, проф. Любомир Иванов и Гергана Лаптева.
Изборът на Петко Тодоров – две книги за Октомврийската революция, две книги от Ноам Чомски. Два нови превода на водещия – „Човекът, който виждаше отвъд лицата“ на Ерик-Еманюел Шмит и „Анонимните“.
Репортажи от премиери – „България за начинаещи“ на Веселина Седларска, „Писмо до сестра ми“ на мама Нинджа и Люси Рикспуун и „Разкази от черен шоколад“ на Светлана Дичева с Доменика Димитрова. За двете премиери на четири книги от проф. Цочо Бояджиев – Румен Спасов.
Нови книги на „Хермес“, „Колибри“, „Сиела“, „Ера“, „Ентусиаст“, „Обсидиан“, „Еднорог“, „Софтпрес“ „Лист“ и др. Класация Книжен Ъгъл. Специални награди за слушателите ни. И още много… в „Книги завинаги“, вторник, 7 ноември, Алма Матер Класик ФМ, 17 ч., 88ФМ, с Гриша Атанасов и Петко Тодоров.

Къде да бъде Панаирът на книгата? Една шантава идея от 2010 г.

Гриша Атанасов

След дискусии, перипетии и обрати, научаваме, че Международният панаир на книгата остава в разбития, ремонтиращ се НДК. По този повод предлагаме едно становище на водещия, споделено на семинар на специалност Книгоиздаване във ФЖМК още през 2010 г.

Аз съм участник в Панаирите още от 80-те години, ако се броят и летните, и есенните, сигурно ще се съберат повече от 50 Панаира; бил съм няколко пъти на Франкфуртския и на Лондонския панаир… През тези години наблюдавам Панаира от най-различни гледни точни – и като изложител, и като посетител, и като член на ръководството на Асоциацията, и като преподавател… Освен в НДК, той е бил в зала Универсиада, в зала Фестивална…

Най-различни периоди е имало –през 90-те години имаше периоди, в които тълпи от посетители щурмуваха щандовете, което съвпадаше с общата вълна на интерес към недостъпни доскоро книги и новите частни издателства. Освен това липсата на разпространителска мрежа до голяма степен правеше Панаира – вече станалото банално определение – „най-голямата книжарница”; той просто компенсираше липсата на разпространение на книгите. А след като тук се установи система на книгоразпространение, след като се появиха големи книжарници с богат избор, Панаирът вече изчерпа тази роля, която имаше – като книжарница.

И въпросът е: какъв да бъде Панаирът днес? Естествено, не можем по аналогия с „Българския Лувър”, тук да правим „Български Франкфуртски панаир”, немислимо е да привлечем такива бизнес участия; не може да бъде и голяма книжарница, където хората да си намират два пъти годишно книги, които другаде не са намерили. И тогава: какво трябва да бъде?

Според мен трябва да бъде празник на книгата! Организиран празник, на който всички издателства представят най-доброто, най-привлекателното от себе си и с общи усилия – с Асоциацията, с държавните институции – превръщат показването, излагането на книги в атракция, с организирането на най-различни други събития, в синтез с другите изкуства най-общо казано.

Това се прави в европейските страни на панаири, които нямат предимно бизнес и търговско значение. Големите панаири съчетават тези неща – от една страна те са делово средище, а от друга са за широката публика.

Въпросът е как може да стане това тук.

НДК като място за Панаира ми се струва износено и изчерпано. То поначало не е много подходящо, но сега вече няма нужната атмосфера – там е опърпано, вехто, задушно, мрачно; Панаирът става разпилян по етажите, или пък ако се събере в една зала, става много натъпкано и няма място за публиката и за различните събития, които биха се организирали.
София като че ли няма подходящи места.

Една идея е ИнтерЕкспо Център, но при него винаги е имало един страх у издателите и организаторите, че хората няма да отидат в ИнтерЕкспо Център и би се прекъснала съществуващата традиция да се посещава Панаира.

Би могло да се рискува, защото всички подобни панаири, които на мен са ми известни, са в подобни центрове извън градовете. Например Истанбулският панаир, който е в един подобен център, е може би на 20 км от центъра на града, но там по време на панаира има организиран специален безплатен транспорт. ИнтерЕкспо Център все пак не е толкова далеч от града, така че би могло да се опита, макар че той като атракция не предлага нещо особено.

И тук ми хрумва една шантава идея… Новите градски храмове на консумацията! Моловете! Особено в последните два нови мола – Сердика и The Mall – има широки осветени коридори, има площадки, на които могат да се изградят сцени. Самите молове вече имат сериозен проблем с привличането на посетители.

Да си представим, че издатели и моловете се договарят за 5 дни част от магазините да отстъпят част от витрините и площта си на издателство. Представям си магазина на Кемъл с приключенските книги на Бард, че даже и самият Данчо Антов в яке на Кемъл, застанал отпред. Или в Теранова блондинките нахлуват и се натъкват на „препятствие“ от чик-лит, докато търчат към блузите с намаление. Представям си този голям светъл коридор в мола и във всеки от магазините да има по едно издателство!

Не искам да звуча фантастично, но мисля, че ще имат полза и двете страни. По един атрактивен и необичаен начин ще бъде представена книгата; ще се привлекат посетители; ще могат да кажат всички тези, че са допринесли за културата!

Това е, ако приемем, че Панаирът е атракция. Има и друга страна – той непременно трябва да съчетае годишни срещи и общуване на издателите и професионалистите на книгата. Според моите впечатления издателите малко общуват, малко обсъждат общи проблеми, тенденциите на книгоиздаването; всеки сам прави нещо…

И другото, което е важно за студентите и преподавателите им – наистина трябва да има едно място, където бъдещите книгоиздатели да могат да се запознаят с всички издателства и с тяхната продукция и да влязат в контакт.