Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“.
Тези дни издателство „Лист“ ще отбележи своята десетгодишнина. Нашето предаване подаде ръка на младото издателство веднага след старта му. Основателката Гергана Димитрова ни гостува на 28 март 2017 г.
Здравейте, аз съм Гриша Атанасов. Тук е и Петко Тодоров. Тук е и днешната ни гостенка Гергана Димитрова.
При нас е Гергана Димитрова, издателка, представителка на може би най-младото издателство в момента в България, издателство Лист. Гергана Димитрова е дългогодишна журналистка във вестник Труд, издателка в издателство Труд, в издателство Милениум и от няколко месеца самостоятелна издателка. Защо реши да направиш тази стъпка, Гергана?
Защото, както съм казвала и преди, всеки добър читател, страстен читател, има списък с книги, които би искал да бъдат издадени на български. Така че рано или късно пожела наистина да това да се случи.
Тоест ти реши да осъществиш своя списък, така ли?
И да, и не. Тоест това, това не са само книгите, които аз бих искала да чета. Смятам, че това са книгите, които добрите читатели искат да четат. Тоест това, това не са само книги, които аз харесвам. Някои от тях не са и точно мой тип, но знам, че са добри книги и смятам, че трябва да бъдат издадени.
И така, досега от тези няколко заглавия, които си издала досега, ти търсиш като че ли добрия млад читател. Още първото, дебютното издание беше много интересно, много впечатляващо и необичайно. Сандра Систерос, „Къщата на улица Манго“.
Тази книга минава за може би тийнейджърска, а всъщност не е точно такава. Много особен тип литература е, тъй като е твърде поетична и не мога да кажа, че има определен тип читател тази книга.
Не само млад.
Не млад, не стар, въобще.
Но особено се открои като издателски подход, поне според мен, следващото ти начинание. Аз не знам, правено ли е такова нещо досега у нас? Поредица, наречена Детски шедьоври от велики писатели. Тоест писатели, които ние познаваме като големи световни автори, но с други техни произведения за възрастни, ти откриваш в тази поредица техни детски произведения.
Да. И това, това го имам като идея много отдавна. Пробвах да го направя с други издателства, но не стана, така че го направих сама. Това беше може би първият ми списък с книги, които със сигурност знаех, че ще ги издадем и то по този начин.
Детски шедьоври от велики писатели. Коя беше първата?
Първата е на Джеймс Джойс.
Джеймс Джойс. Малцина сигурно знаят, че той има и детска книга.
Той реално няма детска книга. Това всъщност са две истории, които той е написал за внука си, докато е бил далеч от него в писма.
В писма и са останали така дълго време.
Едното е издадено все пак доста отдавна, а другото преди няколко години. Като самостоятелна книга. „Котаракът и дяволът“. И „Котките от Копенхаген“ е втората история.
В превод на Иглика Василева.
Другата книга засега от тази поредица от детски шедьоври от велики писатели е Мери Шели „Морис или къщичката на рибаря“, превод Боряна Даракчиева.
Друго, което прави впечатление, което малцина издатели, за съжаление, правят в момента, че и двете тези детски книги са илюстрирани от български художници.
Да, и занапред ще е така в книгите от поредицата. Ние тук неведнъж сме коментирали, че дори утвърдени издатели така не, не посмяват да се вложат, да инвестират в български художници.
И освен това излиза доста скъпо да направиш такова нещо. Все пак наистина е много по-евтино да купиш стандартните, чуждите илюстрации.
Когато купувам права за някоя от книгите за тази поредица, винаги ми предлагат и илюстрациите. При това дори настояват, тъй като за повечето от тези автори е, издателите им в чужбина твърде много държат на илюстратора.
Те са един вид… за канонични илюстрации ги смятат.
Да, и затова трябва да предложа адекватен български илюстратор, за да могат те да се съгласят да ми дадат само текста.
Тоест, значи ти предварително изпращаш някакви образци на българските илюстрации.
Да, да. Изпращам портфолио на художник, който смятам, тоест съм решила, че ще илюстрира точно тази история.
Сложен и труден процес. И заслужава ли си накрая?
От гледна точка на какво? От гледна точка на удовлетворение си заслужава наистина.
И на изданието като на образа на изданието.
Това категорично смятам, че трябва да го има като книга на български и точно в този вариант смятам, че всяка книга трябва да бъде представена по най-добрия възможен начин, така че…
“Котаракът и дяволът“ на Джеймс Джойс е илюстриран от Чавдар Николов, който нашумя като карикатурист.
Той е карикатурист и реално до този момент никой не е правил подобно нещо.
Значи издателство „Лист“ го накара, ти го накара да илюстрира книга и то на Джеймс Джойс.
И когато му се обадих с това предложение, той беше много изненадан. Но, но въпреки че досега никой не го е правил, реши, че е достатъчно предизвикателство, за да го поеме.
Джеймс Джойс, „Котарака и дяволът“. Другите илюстрации на „Морис или къщичката на рибаря“ на Мери Шели също са изключително, също са впечатляващи. Те са на…
Мила Янева.
Мила Янева Табакова. Тя е млада художничка.
Млада художничка, да. Общо взето художниците ги избирам спрямо текста. Ироничният стил на Джойс пасва на ироничния стил на Чавдар Николов. А нежните, нежният подход към илюстрациите на Мила пасва на нежната история на Мери Шели.
Доста велики писатели сигурно са си изпробвали силите в детската литература или поне са писали за децата си, както и за близките си.
За момента списъкът ми с предстоящи книги е около двайсет за тази поредица.
Двайсет за следващите две-три години.
Да.
Какво да очакваме най-близко?
Ами Вирджиния Улф е следващата, която също е в, тоест пак е в същата комбинация като Джойс, превод на Иглика Василева и Чавдар Николов.
Това е много силен тандем. Какво, оказа се, че и Вирджиния Улф е писала за деца.
Да, тя има една книга за деца.
Значи ни чакат ни доста, доста такива изненади, неподозирани от българските читатели…
Дино Будзати, една от детските книги също ще влиза в тази поредица.
Дино Будзати. Добре, ти, понеже говорим предимно за детски книги сега, ти още преди да направиш издателство „Лист“, отдавна поддържаш един блог, който се казва…
“Алиса в чизми“.
„Алиса в чизми“ за детски книги. Какво има и какво липсва в българските детски книги на българските деца?
Ами преди осемдесет и девета година е имало изключително добри книги, детски книги на български. За съжаление, след осемдесет и девета година качеството на детските книги и на книгите като цяло падна, така че децата нямаха възможност да държат в ръцете си детска книга, която би могла да се нарече произведение на изкуството. Аз смятам, че това е изключително важно, тъй като възпитава вкус у децата и за в бъдеще и е много важно наистина да им, да им дадеш в ръцете книга, която, която да, да носи качества.
И съответно това може да ги стимулира и да четат и за в бъдеще. Към това ще се стремиш ти.
Да.
Но все пак на мен ми се струва, че има известно, известен подем в детското книгоиздаване, връщане към качеството.
Има, да, има няколко…
Няколко засега малки издателства, които… правят страхотни книги.. Илюстратори, които дълги години работеха предимно за чужбина, за чужди издателства, също направиха издания тук в България. Като „Алиса в страната на чудесата“. Като братя Гелеви. Има, има някакво…
Аз имам още една мечта за детска книга. Искам най-после да, да се появи добър превод на „Алиса“. Защото досега продължава, продължава най-старият превод да е най-добър.
А, това е…
На Лазар Голдман.
Това е парадоксално.
Да, това е колко? Сто години са минали оттогава.
Междувременно текстът на „Алиса“ е изследван, анализиран. В него има страшно много двойни и тройни дъна, математически закачки, загадки.
Това е, не знам, аналогът на „Одисей“ като сложност според мен.
Макар че на пръв поглед не изглежда така. Петко?
Ами, ние си говорим като че ли за открития. Започнахме с откритията в програмата на издателство „Лист“. Има и други неща, но нека още малко останем тук. Къде е, какво има още да откриваме ние от световната литература?
Имаме прекалено много неща, които не са издавани на български и продължават да не са издавани. Има, това си има причина. Примерно американските класици ние почти не познаваме. Те не се издават на български, защото са изключително голям риск, финансов. Нали, не е, не е вина на издателите, че, че не ги издават. Проблемът е с това, че пазарът ни е малък и че трябва да заложиш прекалено много и да знаеш, че ще загубиш, за да издадеш някой такъв. Но ние все пак решихме да рискуваме, така че в бъдеще ще се появят такива.
Да разбираме ли, че тихомълком работиш за нов превод на „Алиса в страната на чудесата“?
Не, все още не, но много ми се иска, така че може и да се случи.
Да се надяваме финансово да се закрепи издателство „Лист“.
Да.
Освен детските книги, ти залагаш и за възрастните на по-необичайни текстове като Дино Будзати, „Татарската пустиня“, Итало Звево. Това е едно от днешните ни награди, между другото, изданието на „Лист“, „Съвестта на Дзено“ на Итало Звево. „Световна литературна класика“ си нарекла тази поредица.
Това не мога да го нарека точно поредица. Това, това е по-скоро етикет, който слагам на книгите, за да могат да бъдат разпознавани. Защото Итало Звево е тотално непознат на България, при условие, че, че е издаван тук, но много малко хора са го чели, а книгата е изключително добра. И това беше причината, заради която се реши, че трябва да се преиздаде, тъй като това дава нов живот на текста. Освен че е доста редактирана, разбира се.
И, разбира се, оформленията се, ми се струват доста оригинални, също български, на тези книги. Милена Вълнарова на Итало Звево.
И Кирил Златков на…
Кирил Златков на „Татарската пустиня“. Прекрасна корица. За първи път ви предстои да участвате в пролетния панаир на книгата.
Да.
Какво ще видят там посетителите от издателство „Лист“?
Освен това, което сме издали до този момент, може би предполагам, че можем да съобщим следващата книга, която, една от следващите книги, които ще излязат и тя е „Химера“ на Джон Барт в превод на Нели Розова.
“Химера“ на Джон Барт. Добре. И още, още от детската поредица, от шедьоврите.
Да, аз вече казах Вирджиния Улф. Трябва да излезе дотогава и се надявам и още една от поредицата, но засега ще е тайна и тя е голяма изненада.
Добре, когато се случи, непременно ще съобщим и в „Книги завинаги“. Това беше Гергана Димитрова от съвсем младото издателство „Лист“. Гергана, винаги оттук нататък си добре дошла в „Книги завинаги“ с тези прекрасни неща, които правиш и надявам се да продължиш да правиш.
Благодаря много.
И ние благодарим.
