Днес скъпият ни Марин Бодаков щеше да стане на 55… Нека си припомним един от разговорите ни с него, проведен точно на рождения му ден преди 6 години.
– И вече първият ни събеседник е на телефона — добре познатият ви поет, литературен критик, преподавател във факултета по журналистика Марин Бодаков. Здравей, Марине!
– Здравей, здравей, Гриша!
– Ами най-напред, честит рожден ден. Ти точно днес си рожденик.
– Много, много благодаря.
– Надявам се следващата година, когато ще имаш юбилей, вече да сме забравили днешната ситуация.
– И аз, дай Боже, всички приятели да са здрави и радостни.
– Сега, ти си в известен смисъл късметлия от два дни, защото имаш под ръка дете, което да разхождаш… Което също имаше рожден ден онзи ден, честито.
-Благодаря ти.
– Добре, сега сериозно. Много хора като че ли се посвещават на четенето, на книгите в тези дни. Ние с теб представяхме само преди два месеца най-новата ти книга, която се казва „Критика и искреност“. Тогава още не подозирахме в какво положение ще се озовем. Какво стана сега в това положение с искреността?
– Много, много труден и щекотлив въпрос. Аз признавам, че на мен ми е много по-трудно да чета сега, отколкото преди два месеца. . Много по-трудно се концентрирам. Започвам да върша пет неща или да чета пет книги. Трудно е да върша и едно, но пък четивата, на които попаднах, действително ми вдъхнаха повече сила и кураж. И съм много благодарен на книжарските фирми, които продължават да функционират и благодарение на тях да правя своите литературни и детективски изследвания. Примерно започнах да чета дневника на Гонсало Тавареш, който Даринка Кирчева, прекрасната преводачка от португалски, публикува в „Либерален преглед“. После започнах да си поръчвам негови книги и открих един много голям, много сериозен писател, впрочем и мой почти връстник, преподавател по история на науката, доколкото разбирам, в престижен португалски университет. С голямо желание чета неговия „Дневник на чумата“, дневник на чумавата година, и ме впечатлява именно искреността му — абсолютната липса на притворство и на желание да се съобразява с аудиторията, било със самия себе си.
– Знаеш ли, ние тук си говорихме с Петко и изведнъж като че ли установяваме колко много големи литературни произведения са посветени на такива периоди — на чума, на епидемия — и колко много се разкрива за човека в такива периоди. Ти забелязал ли си друго подобно произведение?
– Аз започнах да препрочитам Даниел Дефо. А тази сутрин в асансьора, когато се целунахме с жена ми, в един момент и двамата прихнахме, мислейки си за „Любов по време на холера“. Изобщо животът преповтаря литературата, и литературата преповтаря живота, и никога не знаем кой води в това състезание. Но се сещам не само за болезнени и болестни книги. Знаеш ли за какво се сетих? За „Рапорт от обсадения град“ на Збигнев Херберт. И дори тогава, когато чета за външен и за затворен прочит поезия от нашите колеги студенти, се сетих за още различни, повече стихотворения, отколкото проза, но много мисля за тази литература… Нататък Марин Бодаков: Животът преповтаря литературата, и литературата преповтаря живота, и никога не знаем кой води в това състезание
Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“. Но днес припомняме един разговор по телефона, проведен на същата дата преди 6 години, в условията на пандемия и карантина. 
