Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“. Днес припомняме един разговор, проведен на същата дата преди 2 години.
– И така, започва „Книги завинаги“. Имаме гост в студиото. Казах ви, че ще се зарадвате, защото това е самият Михаил Вешим. Здравейте, господин Вешим.
– Добър ден.
– За мен просто Мишо.
– Да, и да си говорим на ти, защото всеки път, като съм тук, обясняваме на слушателите, че ние се познаваме от 40 години.
– Да, и… И повече, може би. И сме били състуденти. И някои епизоди и някои разкази от тази книга… Може би съм бил свидетел от първо лице на някои от случките, които се разиграват.
– Може и така да е, макар че аз избягвам така директните препратки към миналото.
– Добре, става дума за книгата „Стари хипари и нови разкази“ – сборникът с разкази на Михаил Вешим, който излезе току-що от издателство „Сиела“. Мишо, някои от тези разкази сме чели в други твои книги, но повече от половината от книгата са нови разкази.
– Ами, стори ми се така обосновано да съчетая старо и ново, защото горе-долу са в една тоналност и си приличат по теми разказите и се допълват по някакъв начин. Започвам с един разказ, сборника започва с един разказ, който е писан преди 40 години. „Алфонс доде и си отиде“. И си отидѐ, може би, ако трябва. И си отидѐ, за да има рима. Както е на френски. И свършваме до разкази, писани в сегашно време. Но пак така с препратки към миналото. Нататък Михаил Вешим: Ние бяхме аналогови номади
Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“. Но днес припомняме един разговор по телефона, проведен на същата дата преди 6 години, в условията на пандемия и карантина. 
