Месец: март 2026

Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“. Днес припомняме срещата с Йоана Ванчева, гл. редакторка на издателство „Емас“ от 24 март 2015 г. Участва и Петко Тодоров.

– Тук при нас е младата издателка Йоана Ванчева. Знаете, че винаги ми е особено приятно да посрещам тук гости, които са завършили „Книгоиздаване” във Факултета по журналистика и вече са поели своя професионален път. А с Йоана се срещаме точно днес, защото наближава денят на детската книга – втори април. Тя има много какво да ни каже по този повод. Здравей, Йоана!

– Здравейте!

– Да започнем от конкретния повод, по който ти си тук. Една инициатива на издателство „Емас”, което през следващите дни до Международния ден на детската книга, ще представи по-широко, с една кампания, своите детски и юношески книги, нали така?

– Да, да. Покриваме доста по-широк спектър. Имаме две поредици, на които много наблягаме – детски поредици. Едната е за малките читатели, за първите романи на децата, а другата поредица вече навлиза в юношеската възраст. Нататък Йоана Ванчева: Издаваме книги за мечтатели, книги за пътешественици, книги за реалисти и за пакостници

Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“. Днес припомняме срещата с проф. Николай Аретов от 15 април 2014 г. Участва и Петко Тодоров.

–И едно великолепно издание на нашия гост, който е тук до нас, „Първа радост е за мене: емоционалното съдържание на българската национална идентичност“, издателство „Кралица Маб“. Време е да кажем „Добре дошъл!“

– Добре заварил!

– Професор Николай Аретов от Националния институт за литература, преподавател в Софийския университет и главен редактор на издателство „Кралица Маб“, Нали така?

– Така е, разбира се, с уточнението, че Институтът не е национален, но ще стане.

– Да, Института за литература на БАН имах предвид, извинявай. По-важното е, че отдавна не си ни гостувал. Тук представяхме много твои авторски заглавия, последно, мисля че беше книгата ти за криминалния роман, за българския криминален роман? 

– Може би за Христофоров.

– …или за Асен Христофоров. Ние тук с Петко неведнъж споменаваме, че издателство „Кралица Маб“ върна, възкреси един позабравен писател, който не заслужаваше да бъде забравен, Асен Христофоров.

– Точно така и това е една наша гордост, едно от нещата с които се гордеем. Не че с кой знае колко се гордем, но… Писател, който си заслужава да бъде четен и през 21-ви век, български, от втората половина на 20-ти век.

– Вие издадохте два тома, мисля?

– Да, издадохме два тома, готов е третият том. Има интерес към него, обаждат се и питат. Разширих малко идеята и се надявам, че ще имам възможност да направя и четвърти том, който всъщност е практически готов също.

– Петко, ти коментира, когато излязоха тези два тома на Асен Христофоров, ти ги беше прочел внимателно – той е майстор на пътеписа най-вече. 

– Сложни са жанровете при него. Пътеписът и по-скоро мемоарите – смесени са двете неща, има и есеистични моменти. Това, с което, мисля, печели публиката и включително и мен, е ироничният поглед към света около него, светът от Лондон до Говедарци, което при него се казва Мацакурци. Дори името, Мацакурци, на времето, е породило дискусии, възражения от местните жители, които не са били съгласни. Той твърди, че това е старото име на селото. Не искам да бъда съдия в този спор! Нататък Проф. Николай Аретов: Да препоръчаме на българистите да четат български книги