Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“. Този е проведен точно преди десет години, на 20.09.2016 г.
Ето че отново сме заедно. Кипят не само политически, но и книжовни страсти. През седмицата имаше много интересни събития, сред тях и книгата, издадена от днешния наш гост – „Един ден на Бойко Методиевич“ от Веселин Порязов с илюстрации на Христо Комарницки и Чавдар Николов, издание на Е-прес. Тук при нас е нашият приятел и известен журналист Иван Бакалов, главен редактор на сайта „Е-вестник“ и в случая издател на книгата „Един ден на Бойко Методиевич“. Здравей, Иване, отново в нашето студио. Преди да се заемем с тази книга, няма как да не споменем главната новина около теб, която се върти вчера и днес и предизвика особен интерес в не, не на големите медии, но в социалните мрежи. Ти спечели поредното дело на банкерката Петя Славова. Тя е завела срещу теб десетина дела.
– Шест.
– Шест.
– Първите две ги изгуби. И то е на принципа завеждаме там много дела, пък все някое…
– Тези дела са по повод на твоята поредица, разследваща поредица публикации за Инвестбанк и за далавери, дори престъпления, извършвани там.
– Да, описах, още като писах две и единайсета година поредицата. Всъщност това дело, което тя сега изгуби, е за десет публикации. От тях първите осем са от две и единайсета. С това има една от две и дванайсета и две и четиринайсета и за всички тях първо заведе наказателно дело, после гражданско. И наказателното го изгуби в районния съд по-рано тази година. Тук преди няколко дни излезе решение. Значи тя искаше сто хиляди лева обезщетение. Всичките ѝ претенции към публикациите съдът ги е отхвърлил, но в трета част там една от статиите има следното сравнение. Петя и Митко влязоха като троянски магарета в ортодоксална банка „Свети Никола“. Съдията е решил, че това е обидно и ме осъжда хиляда лева да платя на Петя.
– Обидно за магаретата.
– Ааа, така пишат по форумите във Фейсбук.
– Затова цитирам.
– Аз не… Значи то е сравнение, не е квалификация и ние ще го обжалваме в името на журналистиката с адвоката.
– Добре, тази цялата история с теб показва много добре защо почти няма вече разследваща журналистика в България. Заради този упражняван по всякакви начини тормоз върху разследващите журналисти, които останаха и без солиден гръб, без солидни издания, които да стоят зад тях. Ти сам почти правиш твоя сайт е-вестник.
– Това е много сложен въпрос. Значи у нас всичко е много оцапано и освен че е трудно и си изправен пред риска да те съдят. И за разлика от други страни в България съдят журналиста, а не издателя. И тази практика тръгва от времето на социализма. Тогава не е било прието някак да съдиш Отечествен фронт или Работническо дело. Не върви.
– Значи ЦК съди.
– Обаче съдеха авторите. Авторите на материали, включително и от такива издания. И така тръгна традицията. Едно е да те съдят като автор физическо лице и да ти искат сто хиляди лева. Друго е да съдят издателя.
– Принуждават те да губиш време, нерви и да си наемеш адвокат.
– Издателят носи отговорност. Издателят носи отговорност за публикуването на нещо.
– Разбира се, така е в цивилизования свят. Затова се движим устремно към последните места по свобода на печата.
– Другата причина лоша е да няма много разследвания, освен че медиите не ги поръчват. Има страшно много псевдо разследвания. Такива..
– Поръчкови. Всичко това става, да кажем така, в сянката на Борисов. Твоята книгаВ сянката на Борисов“, също издание на Е-прес, беше преди колко, преди три-четири години беше бестселър. Ние продължаваме да бъдем в сянката на Борисов и стигаме до „Един ден на Бойко Методиевич“.
– Много му е дебела сянката, затова стигнахме дотук. Значи, тази книгаЕдин ден на Бойко Методиевич“ много интересна история има. Тя е пародия.
– Да, да обясним добре на слушателите какво представлява. Алюзията е сЕдин ден на Иван Денисович“ на Солженицин.
– Да, това е всъщност като пародия наЕдин ден на Иван Денисович“. Описва един ден, само че не на неговия герой лагерник, а на наш такъв вожд на територията, както го нарича на едно място авторът. И Бойко Методиевич от сутринта, както от събуждането му до вечерта, през какви перипетии минава, с какви хора се среща, какво върши, нали, има много комични сцени, има дори секс сцени. Това ако читателят се чуди да знае, нали, може да намери сайта на книгата в интернет и има там и откъси даже. И разбира се, значи историята на книгата е следната. Много смешно.
– Много е тайнствен този автор.
– В началото, получавам отвреме навреме материали в сайта е-вестник. Пращат ми от хора, които не познавам дори. Една моя колежка ми препраща няколко пъти статии от Веселин Порязов. Приятел, който пише под псевдоним Веселин Порязов.
– Това е псевдоним.
– Да. И праща ми няколко пъти статии и те хубави. Така и те по-скоро не са такива конкретни анализи или нещо, а така има някакъв елемент на пародия, комедия, такива неща. Осмиват политическите навици. Един ден прати една пародийка, озаглавенаЕдин ден на Бойко Методиевич“, която беше около седем-осем страници, девет, не помня точно. Аз я разделих на две части и я пуснах и беше приблизително като от началото на книгата. И на мен ми хрумна идеята, значи, при толкова карикатури на Комарницки…
– И Чавдар Николов.
– Казах си, това става една книга и ще слом и карикатурите на… И писах на човека да му предам там може ли да напише цяла… то се вижда, че е автор… не е някакъв любител случаен. И той се съгласи. И аз чаках, чаках, мислех, вече забравил бях, мислех, че… Обаче един ден ме сюрпризира по пощата… Прати цял ръкопис, цяла книга. И аз се срещнах с карикатуристите. Избрахме някакви карикатури, сложихме ги, направихме, нагласихме. И аз съзнателно, този човек има някакви причини да не се оповестява кой е. Значи това, което аз разбирам е, че не е от страх като автор, че нещо ще му се случи. Мен след като издадох оная книга, нали, и сега ще издам втора за Бойко, не ме е било страх и тогава, и сега. Въпросът е…
– Имаме новина в момента, както се казва.
– Да, литературна загадка.
– Пишеш нова книга за Бойко Борисов, така ли?
– Ааа, не, аз мислех да допълня първата книга е документална, да допълня с няколко глави, защото има доста материал вече и да я издам отново, като може съкратя нещо от старата, което не е толкова непреходно, неща, свързани с ония времена.
– Добре, ето още една новина, но личи, този човек е виждал отвътре прототипа на своя герой според мене.
– Имам чувството, да, че нещо е близко някъде до него, има преки впечатления. Освен това е човек, който пише. Аз, като му четох ръкописа, то е нормално да му намериш една запетайка да му поправиш. И не е някакъв случаен човек. Просто подозирам един ден ще се окаже, че е известен автор някакъв. Ето ви литературна загадка. Значи и аз така реших да си я поддържам тази загадка. Не настоявам, не питам, нали? Можех да притисна колежката нещо да…
– Да ти каже кой е.
– Има и други начини да се подсети човек да, да види. Но един ден ще стане весело, ще се разбере кой е. Във Франция кой беше автор, два пъти спечели Гонкур с различни имена, как се казваше?
– Ромен Гари. Той е и Емил Ажар. Да, за това често говорим тук. Той е бил дипломат в България. Говорихме за дипломатическите му доклади скоро. Но добре. „Един ден на Бойко Методиевич“ от Веселин Порязов с илюстрации на Христо Комарницки и Чавдар Николов. Интересна е, Иване, и съдбата на тези илюстрации и на техните автори. Христо Комарницки неведнъж е упрекван публично в ефир, тоест вождът на територията е изразявал недоволството си от него публично в ефир. Карикатурите на Чавдар Николов бяха заличени от сайтовете на Нова медия груп наскоро.
– Ами ние имаме, имаме си вожд тука, който се гневи на карикатури и това е много смешно. Значи той е способен да, понеже карикатурата си умира в нашия печат, той е способен да възроди интереса със своя гняв към карикатурите. Значи първо си спомням един случай, когато Виктор и водещите на сутрешния блок в Нова телевизия, тогава бяха в Би Ти Ви още, показваха всяка сутрин в преглед на печата…
– Карикатурата от вестник „Сега“. На Комарницки.
– И една сутрин включиха на живо Бойко Борисов. Той страшно се накара на водещия там как може да му показва… Нещо каза, „Вие, вие, дето ми показвате всеки ден тука карикатурите“, нещо го насмота. Ето неотдавна пак за Комарницки каза, че той на негов гръб едва ли не е забогатял, цял живот го рисувал, на което Комарницки отговори, че много преди него е почнал и е нарисувал много други.
– И след него ще рисува.
– Да. А пък Чавдар Николов е уникална история, защото една модерна телевизия с претенции, с чужд собственик швед, че с хора, които свободата на словото и така нататък. Това не е само телевизия, това е цяла медийна група, която включва телевизия Радио, Ви Бокс седем, канал за видео споделяне българския Ютюб, Вести БГ, което излиза с пощата там обявена и тя влиза в тази група.
– И в един ден, в една минута…
– В един ден изчезва всякакво споменаване за Чавдар Николов. Тези хора за един час са изтрили всичко с Чавдар Николов от четири сайта. Ама заличаване тотално. Примерно имаше интервю с него във Вести БГ, което няма карикатури, нищо не казва особено и интервюто е изтрито. Всичко, няма го, заличено. Това е равносилно на горенето на книги във средните векове, когато… Даже не при фашизма, защото все хората са успявали нещо по-големи тиражи да скрият, ама в средните векове като изгориш…
– Преписана, написана на ръка книга, да.
– Работата е, че ние сме във века на цифровите технологии. Вече не може да се скрие.
– И всичко това има обратен ефект.
– И може да се направи наново сайт и така. И сега те видяха, те всъщност нищо не видяха. Ами героят от карикатурите викаАма какво правят, нали? Не съм искал такова нещо.“ Той се оказа като повелител, който…
– Ги смъмри.
– И те тогава се засрамиха и възстановиха във Ви Бокс седем един канал имаше там с неговото име с колко бяха
трийсетина карикатури, движещи се карикатури с лека анимация. Обаче другите сайтове нищо не възстановиха. Изглежда така ги бяха изтрили, че…
– Че политическа сатира вече няма. Иване, какво ще кажеш?
– Няма. Те медиите са под контрол. Виждате ги вестниците. Те не искат карикатура. Първо, вестниците фалират вече, а карикатурата се е родила във вестник. Там, там живее. Сега Чавдар се опитва, защото при Слави му пускат едни анимирани карикатури. В един сайт също му пускат, но в общи линии то няма къде… Най-младите карикатуристи са тия двамата. Комарницки на петдесет вече прехвърли и другият на петдесет и седем беше май Чавдар. Няма млади карикатуристи, никъде не рисуват. Сега да речем, ако е за писане тук-таме някой, може да прочетеш нещо. Обаче за карикатура… А и не са удобни, защото не може да му кажеш на карикатуристаНе, няма да рисуваш тоя, няма да рисуваш оня.“ Има такива случаи, ама… И не ги назначават, не ги искат. За какво им е карикатура? Като определиш мястото на карикатурата в един вестник, трябва да излиза всеки ден примерно. И във вестника, ако нещо не им хареса като текст, могат да го сменят с друг. Ама карикатура, айде нарисувай ти. Видял я шефа в пет часа и иска да я махне и с какво да я смени?
– Така или иначе, ето в тази книга има четиридесет и пет карикатури. Да кажем пак накрая, Иване, един ден на Бойко Методиевич, ъъъ, Какво преживява вождът на територията през този ден? Сутринта се събужда до една масажистка.
– Възход, падение.
– После играе мач.
– Среща се с министри, всички се…
– Магистрала открива ли?
– Обикаля, гледа една магистрала. Те са поредица от епизоди, срещи и разговори. Има и една среща на олигарси, олигарх и главен прокурор.
– Ти направи вече две представяния наЕдин ден на Бойко Методиев“ в София и в Пловдив. Книгата излезе, докато бяхме във ваканция съвсем наскоро. Какъв е интересът тук?
– В София още не съм, само в Пловдив. Тук в София само по интернет и мисля сега да направим някакво представяне.
– Добре, значи да очакваме софийската премиера на „Един ден на Бойко Методиевич“ от Веселин Порязов. Ние ще информираме веднага нашите слушатели. Дано да стигне до повече хора тази книга. Е-прес, Веселин Порязов, „Един ден на Бойко Методиевич“ с илюстрации на Христо Комарницки и Чавдар Николов.
