С д-р Виктория Бисерова в приказната гора на книгите

Виктория Бисерова

Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“.  Днес припомняме раждането на една нова детска книжарница в разговор с д-р Виктория Бисерова, проведен на 21 май 2024 г. 

– Снощи тук във Факултета по журналистика и масова комуникация се състоя едно прекрасно емоционално събитие в чест на петдесет годишнината на факултета. Тук се събраха стотици бивши негови възпитаници, журналисти, издатели, преводачи, редактори, медийни и комуникационни специалисти. Беше прекрасно, а още по-прекрасно е, че една такава възпитаничка и вече преподавателка във Факултета по журналистика е днес тук при нас в студиото. Това е доктор Виктория Бисерова. Здравей, Вики!

– Здравей!

Така се обръщам към теб, защото се познаваме от малки. [смях]

– Аз бях малка наистина преди повече от двадесет години, когато в първи курс специалност книгоиздаване ти ми преподава Увод в книгоиздаването.

– И от увода вече вървим към последните глави на книгоиздателското майсторство. Ти си вече преподавателка, издателка, управителка на издателство „Ентусиаст“ и също така на…

– Книжен център Гринуич и…

– Едно от любимите места на софийските почитатели на книгите Книжен център Гринуич на Витошка. А сега ни очаква какво?

– Сега ни очаква малкият Гринуич, както си го наричаме в екипа Гринуич Джуниър. Пространство, организирано и насочено изцяло към малките читатели или по-малкия брат на Гринуич, в който децата ще се чувстват като у дома си.

– Аз не знам. Казах в началото, но наистина не знам другаде има ли въобще специализирана детска книжарница в България?

– Различни детски книжарници съм виждала през годините, които са правили издателства, които издават основно книги за деца. Такива съществуват. Те обаче обикновено са много малки и не просъществуват много дълго време. Надявам се с нашия опит, който имаме, на двадесет и четвърти май тази година стават дванадесет години, откакто открихме книжен център Гринуич. Неслучайно досега не сме откривали нова книжарница. За мен това никога не е било самоцел, а трябва да бъде наистина подходящото място и най-вече подходящото партньорство, за да може да просъществува една такава идея.

– Сега стигаме до друг уникален момент. Софиянци от години се вълнуват каква ще бъде съдбата на софийските хали. Имаше много дискусии, много спорове. Те бяха препродавани, преправяни. Накрая бяха купени от Кауфланд, от тази голяма немска верига и имаше огромни опасения, че те ще се превърнат просто в един супермаркет. Но прави чест на тази организация, че те обещаха и май са осъществили пълно възстановяване на автентичния вид.

– За мен лично не само спазиха обещанието си, а направиха много повече, отколкото аз очаквах, въпреки че повече от три години вече съм в този проект. Преди повече от три години те ми се обадиха с покана Гринуич да присъства и в тяхното пространство и съм запозната с всички етапи от работата. Наистина това ще бъде много по-различно пространство от всички техни обекти. Първо, което ви прави впечатление, ако сте минавали по Мария Луиза, е, че няма цветни луга на фасадата. Така, както сме свикнали по техните обекти, както и по моловете да виждаме. Абсолютно е запазена фасадата с изключително внимание към всеки детайл, така както архитектурно отвън, така и интериорно в обекта. И това, което те успяха да направят е да възстановят проекта на халите така, както в пълния си блясък те са открити 1911 година. Включително ще се радваме и на фонтан в центъра на пространството, който е бил проектиран от архитекта, но никога не е виждал бял свят.

– Прекрасно, но по-важното за нас тук в нашето предаване е, че там, в това пространство, което обещава да стане отново притегателен център за софиянци, там ще се помещава и една приказна гора. Така ли?

– Точно така. Темата ни е приказна гора. Неслучайно избрахме тази тема. Архитект Надя Малцева, с която работихме по проекта и сценограф Деница Аргиропулос наистина изградиха едно магично пространство. Неслучайно е избрана приказна гора. Първо, защото фантазийният свят на децата ни позволява да си припомняме какво представляват детските години и всъщност колко е ценно да запазим детската фантазия и очарованието от света, което децата притежават. Естествен, естествената им, вродената им любознателност. И второ, че децата след петгодишна възраст, около петата и нагоре започват да проявяват интерес към приказното, вълшебните предмети, магичното, фантазното. И това е и всъщност възрастта, в която най-активно ние можем да работим с тях по отношение на стимулиране на четенето чрез различни работилници и други формати. Тоест между пет и дванадесет годишна възраст децата са най-благодатни за работа за насърчаване на любовта към книгите, която да остане завинаги.

– Всъщност, доколкото разбирам, ние с теб сме говорили неведнъж. Ти залагаш не толкова на търговията с родителите на децата, да кажем така, а на стимулирането на детския интерес към книгата. Говорили сме за други инициативи, в които участваш.

– Точно така, и „Стара хартия за нова книга“. Кампанията на книжен център Гринуич беше организирана по този начин децата сами да изберат заглавията, които ще бъдат награда за тях за усилията, които са положили да съберат хартия. И аз искрено вярвам, че трябва да позволим на децата да правят своите избори не само по отношение на това какво ще четат или какво ще облекат, но това са малки стъпки, които наистина гарантират едно демократично общество, наистина са гарант за демокрацията, за изборите, които правим, за това наистина да отидем да гласуваме, да подадем своя глас тогава, когато е необходимо и да се чуе нашият глас. И ние трябва да ги насърчаваме от малки. Аз и затова съм съм казвала, когато ме питат какво мисля за задължителните списъци, които децата трябва да прочетат през лятото.Важно е те сами да посегнат към книгата и когато направят своя избор, гаранцията, че те ще я прочетат наистина е много по-голяма. В това ще бъдат насочени и нашите усилия с образователната програма за деца и родители, която сме подготвили.

– Тоест там ще има срещи, занятия…

– Точно така.

– Занимания.

– Първо да кажа, че книжарницата наистина е много голяма. Тя е близо четиристотин квадрата, най-големият обект на минус едно в Халите, където се намира и пространството за събития и култура, което е изградено, където ще се провеждат срещите и инициативите и ще имаме регулярни срещи, четене на децата, работилници съвместно с Регионален исторически музей по различни теми. „Аз съм историк“, „Аз съм археолог“, партньорство с фондация „Детски книги“ за отглеждане на читатели – една тема, по която те работят вече петнайсет години, както и тематични работилници, свързани с изработка на книги. Или децата ще бъдат въведени в книгопроизводството, ще бъдат въвлечени като книготворци. Те ще рисуват герои, ще пишат истории, ще правят корици и наистина ще разберат как се произвеждат книгите.

– Прекрасно! И колко заглавия предвиждате да се поберат?

– Само детските заглавия ще бъдат над десет хиляди. Освен книги за деца, разбира се, ще има учебни пособия, канцеларски материали всичко това, което е нужно за ученика, както и детски играчки. Над петдесет квадрата е пространството, което е отделено за забавление на децата, за наблюдение на разкопките. Тази приказна гора, която сме изградили и тя гледа към едната, римска стена, да, археологическа разкопка, която е в Халите на минус едно и е естествена сцена за образователната програма, която сме предвидили за децата.

– Издателите, другите български издатели проявяват ли интерес вече към този не толкова привичен вид на предлагане на детската книга?

– Аз мисля, че отзвукът, тя излезе буквално преди дни новината. Отзвукът е много положителен, както у издателите, така и у читателите. Това, разбира се, ме радва не само защото инвестицията е голяма и защото много години сме работили, а защото ми дава надежда, че има смисъл от подобни усилия и от подобни проекти. Знаете, че София не страда от липса на книжарници, особено в центъра на столицата те са буквално на всеки ъгъл. Но въпреки това подобно пространство, в което да направим фокус върху книгите за деца и преживяването на децата, ще бъде едно допълнение към усилията, които всички ние полагаме да създаваме, да отглеждаме читатели. И се надявам да съумеем да намерим този ключ към подрастващите, към тийнейджърите, да не ги загубим в тийнейджърските години. Защото ми прави впечатление, че се полагат много усилия от страна на родители, библиотекари, педагози, от нас като издатели, разбира се, от писателите и преводачите да създадем читатели и ги губим в тийнейджърска възраст. Разбира се, това е възраст, която трябва да имаме специфичен подход, а надявам се да стигнем до тях, да не ги губим или поне да намерим как да ги върнем отново към книгите и четенето.

– Ами ако се влюбят в книгата в такова място, каквото описваш, може би няма да ги загубим после.

– Това ни е стремежът наистина.

– Така. Остава да кажем, че ние с теб разговаряме точно днес, защото откриването е…

– Буквално след часове. От двадесет и трети в четвъртък всички, които желаят да посетят книжарницата, са добре дошли. От девет до девет ще работи всеки ден книжарницата от понеделник до неделя, а двадесет и трети е денят, в който ще можем да видим завършената книжарница. А културната програма ще бъде всяка неделя от единадесет часа или единадесет и тридесет. Следете програмата, като на тридесет и първи май, първи и втори юни за Деня на детето ще има наситена програма и за деца, и за възрастни, а след това за децата всяка неделя.

– Имаме ново място за децата в София, нова книжарница. Да кажем няколко думи за издателство „Ентусиаст“. Предстои един дълъг панаир.

– Да, първият толкова дълъг панаир.

– Доста мъчителен за издателите в крайна сметка, но може би пък за читателите да е по-добре.

– Надявам се за читателите да е празник. Ние, издателите, си пожелаваме хубаво време без валежи, за да можем наистина да осъществим срещите с нашите читатели. И да кажем, разбира се, че панаирът се провежда заедно със Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи. На който ще гостуват и наши автори. На първи юни в два и половина Тим Колинс и всички фенове на Шаро Холмс ще могат да се забавляват. А на двайсет и девети май от дванайсет и половина Марчела Уърт ще разкаже на децата, ще ги поведе в пътешествие през гръцката митология. Но не само изненади за деца сме подготвили на фестивала. Възрастните също ще могат да се срещнат със своите автори Леа Коен и Людмила Филипова на двайсет и четвърти май.

– Ами ние тук имаме един куп заглавия нови на издателство „Ентусиаст“ обаче ще ни бъде много трудно да ги представим наведнъж. Но ето в духа на това, което си говорихме досега, ми се вижда, че тази книга „Защо учениците не обичат училището?“ Даниел Уилингам.

– Да. Когнитивната психология.

– Също става дума за четенето и за книгите по същия начин.

– Точно така. Когнитивната психология идва тук на помощ, да даде отговор на този въпрос. Нали този въпрос си го задават и родители, и педагози, а разбира се, и управляващите. И радвам се, че науката дава отговор на въпроса как всъщност можем да променим отношението на учениците към ученето. И тази промяна трябва да дойде от нас, от възрастните. Какво ние трябва да променим в поведението си, в отношението към децата и естествено към самия процес, така че те да заобичат училището, а не да ходят с нежелание. Така че това е важно за цялото общество, за бъдещето на обществото, особено така с оглед на тревожните резултати от изследването на PISA за функционалната неграмотност на учениците.

– Това е един много голям разговор.

– Да. Дълъг разговор, който се надявам да имаме възможност да продължим и да поговорим по тези въпроси.

– Но важното е да работим, да говорим за книгите, да предлагаме книгите. Ето така, както стана ясно с доктор Виктория Бисерова, новото прекрасно място за детски книги в приземния етаж на Халите, огромната приказна гора на книгите ще бъде достъпна от двайсет и трети май за всички деца и родители. Ще се срещаме още много пъти. Има за какво да си говорим. Много ти благодаря, Вики. Д-р Виктория Бисерова, издателка и преподавателка по книгоиздаване във Факултета по журналистика.

– Благодаря за поканата.