Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“.
Днес отбелязваме 135-годишнината на Михаил Булгаков с разговора за един дързък издателски експеримент под карантина – с Николета Руева от „Кръг“ за двете едновременни издания на „Майстора и Маргарита“, проведен на 12 май 2020 г.
– Вие сте с „Книги завинаги“ и с първия ни гост днес. За съжаление не в студиото, а по телефона. Такива са условията. Но се радвам да кажа добре дошла на първата ни събеседничка младата издателка Николета Руева, възпитаничка на специалност „Книгоиздаване“ във Факултета по журналистика и масова комуникация и главна редакторка на също така младото издателство „Кръг“, което само за година и половина ни впечатли с прецизно подбрани и оформени заглавия. Здравей, Николета.
– Здравей, Гриша! Радвам се да се чуем.
– Много се радвам, че имаме такъв повод за разговор с теб. Насред кризата, насред затварянето издателство „Кръг“ изведнъж предлага две издания едновременно, две издания на големия, на великия роман на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“. Защо така и какви са тези издания, Николета?
– Ами тези издания бяха така или иначе в нашия издателски план. Може би щяхме да ги пуснем малко по-рано, ако я нямаше въпросната криза, но тъй като така или иначе бяхме започнали работа по тях иии бяхме на така доста завършен, на доста завършено ниво, решихме, че все пак ще ги пуснем по време на извънредното положение. Изданията са две – пускаме две издания на „Майстора и Маргарита“, които са по-забележителни освен с това, че са две и излизат едновременно, с това, че са с много приятен дизайн. Дизайнът е дело на студентки от Художествената академия, което мисля, че за първи път се случва такова нещо – някой издател да избере студентски проекти реално, които ние осъществихме и публикувахме на книжния пазар.
– Дизайнерките са Весела Карапетрова и Наталия Чайкина. Те са още студентки, така ли?
– Те са още студентки, да. Те в момента са в трети курс. Това са два, два техни семестриални проекта по „Майстора и Маргарита“, които те бяха започнали, бяха работили по тях месеци наред. Не бяха завършени, разбира се, тъй като това не е в условията им за семестриална задача, но тъй като ние много ги харесахме, те завършиха, всъщност завършиха за издателство „Кръг“ тези проекти.
– Това е специалност „Книга и печатна графика“, да кажем.
– Да, точно така.
– В Националната художествена академия.
Да, книга и печатна графика, да.
– Как обаче все пак не решихте да изберете един вариант? Как решихте и двете да издадете? И двата дизайна.
– И двата дизайна решихме, защото не можахме да се спрем на един, ако трябва да съм честна. Много различни художествени решения са взети в двете оформления. Ние наричаме изданията условно синьо и червено, тъй като на едното издание корицата е синя, а на другото е червена и така за по-лесно. Синьото издание има много класическа визия. Тя е приятна и много удобна за четене, тоест в нея няма илюстрации. Един абсолютно класически том, който би трябвало наистина е подходящ за всяка домашна библиотека смея да го кажа. Докато червеното издание то пък е с много нетрадиционен и раздвижен дизайн. Вътре има постоянна игра между текст и илюстрации. В самия текст на Булгаков са вплетени илюстрации от Весела Карапетрова и просто не можахме да изберем кое от двете. Решихме, че така или иначе двете книги ще задоволят различни читателски потребности. И така, взехме това странно решение. [смях]
– Вече, колко? Близо седмица се предлагат тези книги.
– Точно една седмица, да. Днес става една седмица.
– Има ли, наблюдаваш ли, има ли интерес? Към кой от двата варианта е по-голям? Има ли хора, които… има страшно много поклонници на Булгаков. Аз мисля, че някои ще бъдат изкушени да си купят и двете издания.
– Да, така се оказа, да. Ами трудно ми е да кажа още, тъй като само за една седмица не мога да нямам някаква обща статистика, да кажем кое върви повече чисто като продажби, но двете издания се харесват… всеки харесва различно. Това, което мен ме учудва, е, че твърде много хора си ги купиха и двете, което говори за един наистина глад от читателите просто да си купят книга, която е направена по-стойностен начин и полиграфически издържана. Аз не очаквах, че толкова много хора ще си купят двете издания в комплект.
– За съжаление на нашия пазар, за разлика от руския, понеже говорим за Булгаков, не се наблюдават много изпипани полиграфически издания.
– Да, да, така е.
– За самия роман, разбира се, можем да говорим много. И е говорено много. Изписани са хиляди страници. У нас той е издаван около седем, осем пъти, мисля след първото издание хиляда деветстотин шестдесет и осма година. Повечето издания са в превода на Лиляна Минкова, нашата голяма преводачка. Вие също сте избрали този превод.
– Да, да, ние се спряхме на този превод. Всъщност оттам се започна всичко, че просто решихме да издадем превода на госпожа Минкова. Нямахме представа с какъв дизайн. Търсихме си дизайнери и попаднахме на този вариант със студентските проекти. Особеното в превода на Лиляна Минкова е, че всъщност за първи път той излиза с подробни пояснителни бележки под линия, които досега липсваха в този неин труд. Те също са дело на няколко месеца усърдна работа от страна на редакторката Елица Иванова. И мисля, че това се оценява от читателите на Булгаков.
– Романът на Булгаков е толкова многопластов, толкова скрити алюзии и толкова ъ-ъ исторически и всякакви други намеци има в него, че наистина е ценно да бъдат обяснени някои аспекти на, на този роман. Винаги откриваме по нещо ново в него. Той крие много загадки.
– Да.
– Но как мислиш, този… това е издателски риск такава книга в луксозно оформление в два варианта точно в този момент да бъде издадена? Оправдава ли се засега?
– О, засега да. Аз очаквах да има интерес, но не толкова голям. Естествено, говорим за интерес в рамките на седем дни, но за тези седем дни интересът е огромен, наистина е огромен. Аз мисля, че който следи по-подробно книжните групи и страници във Facebook със сигурност е попадал вече на тези издания.
– Добре. Много, много е хубаво, че се възражда по този начин романът на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“. Вие през тези дни изненадахте и с едно друго заглавие в съвсем, съвсем друга посока.
– Кое? [смях]
– Повече ли бяха? Имам предвид биографията на Мохамед Али. Която не беше излизала досега на български.
– Да. Да. [смях] Да, това е също книга, с която аз казвам, че съм щастлива, че излиза с логото на „Кръг“. Единствената автобиография на Мохамед Али, която той е писал приживе преди четиридесет и пет години и всъщност никога не е публикувана на български език. Въпреки че на български през годините е имало няколко книги за него, но никога неговата лична история не се е появявала.
– Ами, всъщност малко по-старите поколения си спомнят за Мохамед Али не само спортните му достижения, а неговата гражданска позиция, неговият протест срещу войната във Виетнам. Сега мисля, че и по-младите читатели ще могат да видят какво точно представлява Мохамед Али.
– Да, той като личност е много интересен и всъщност целият този въпрос се разисква подробно в книгата, тъй като той я пише точно в момента, в който е отстранен от бокса заради отказа си да се включи в армията. Така че когато той пише тази книга, това е много належащо в неговия живот като проблем.
– Крие ли още изненади в ръкава си Николета Руева и издателство „Кръг“?
– Е, да, има още няколко със сигурност, да.
– Нашите слушатели обичат първи да научават книжни новини.
– [смях] Трябва нещо да издам ли?
– Трябва, да.
– Добре, само да видя какво да издам. Ами по принцип имаме доста богат план занапред. Може би мога да издам книгата, която днес вече сме изпратили на книжарниците, тъй като пък не искам твърде много да разкривам.
– Добре.
– Едно четиво, което е насочено повече към дамската аудитория. То се казва „Аз съм принцеса Анастасия“ и разказва всъщност историята на фамилията Романови.
– И на изчезналата принцеса, така ли?
– На изчезналата принцеса и всъщност на жената, която дълги години се представя за принцеса Анастасия, Ана Андерсън.
– Легендата е, че от разстрела на царското семейство е оцеляла принцеса Анастасия. По-късно се появява въпросната Ана Андерсън. Самата история е известна, но дори имаше такъв вариант, че в България в село Габарево е живяла тази принцеса Анастасия. Но предполагам тази книга разглежда биографията на Ана Андерсън. Така ли?
– Ами тя е колкото посветена на Ана Андерсън, толкова и на Романови. Тъй като разказът е един… двата разказа се преплитат един в друг и мисля, че ще бъде интересна на читателките, особено сега в началото на по-топлите месеци. Ето така по-леко четиво решихме да пуснем.
– Ами добре. Чухме една може би хубава новина преди малко.
– За ДДС-то. [смях] Предполагам.
– Как мислиш? Ще се отрази ли добре това на, на издателите, ако бъде прието?
– Предполагам, че ще се отрази добре. Естествено. Това е нещо, което аз поне от години чакам. Ами не мога да кажа, че го чакам да се случи, но слушам как трябва да се случи [смях] от повече от десет години. Така че ако действително сега се намали ДДС-то на книгите, вероятно би било положителен знак. Да.
– Ами добре, да се надяваме и също да се надяваме, че съвсем скоро ще се срещнем с нови изненади от Николета Руева и издателство „Кръг“.
– Добре. Благодаря ти, ще има. Обещавам.
