Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“. Но днес припомняме един разговор по телефона, проведен на същата дата преди 6 години, в условията на пандемия и карантина.
– Вие сте с „Книги завинаги“ и с първия ни събеседник днес. На телефона е Александър Кръстев, основателят на сайта „Аз чета“, най-големият сайт за книги и четене в България и на първата в България Агенция за комуникация на книгата „Bookmark“. Здравей, Алекс.
– Привет! Много ми е драго.
– И на мен, макар че ми се искаше да можем да разговаряме на живо, но такива са обстоятелствата. „Вкъщи съм и чета” – ти си измислил такъв хаштаг.
– Моята партньорка Мила Ташева, която също ти е гостувала. Но да, това беше нашият начин още от първите дни на изолацията, макар че тя си е истинска изолация, да опитаме да повдигнем духа на хората. Не трябва да забравяме, че книгите не са само средство да избягаме от реалността, а всъщност да…
– Да останем в реалността.
– Да си останем в реалността и да останем себе си, пък и както обичам да допълвам винаги, да се развиваме като личности във всяко едно отношение.
– В тези условия това е един от малкото начини.
– Да. И се радвам, че намерихме доста съмишленици и включително с една от големите и най-активните библиотеки в страната, с Регионалната библиотека във Враца правим всяка седмица живи срещи и разговори с писатели. Ние имаме и една специална значка във Facebook, която всеки, който по някакъв начин се идентифицира с този слоган, който сме измислили и изобщо с тази молба към хората да си седнат вкъщи с хубава книжка и да четат и си я слагат. Много интересно се получава. Аз се радвам, че хората все пак си дават сметка, че колкото и да сме затворени вкъщи, при всички случаи не е особено приятно, можем да си оставаме позитивни и освен всичко друго това напрежение, което при всички случаи се създава в немалко семейства и по-малки общности, книгите са един начин да го тушираме.
– Да, всичко това е много хубаво, но ти общуваш с много издателства, наблюдаваш книжния пазар. Какво се случва според теб? Валят отстъпки огромни. Много книжарници са затворени в същото време. Аз за себе си изведох една формулировка „маркетинг на отчаянието“. Може ли така да кажем или не бива да се отчайват издателите?
– До немалка степен, за съжаление.
– Истината е, че има немалко издателства в България, които продължават да не са открили дигиталната комуникация и изобщо онлайн общуването със своите читатели. И те в момента страдат страшно много.
– Понеже споменаваш Bookmark, ние работим с немалко издателства. Фокусът ни винаги е бил, когато започна работа още, да оптимизират сайта си и цялата тази комуникация с читателите, които заедно с издателите правим. Тези хора да стават лоялни читатели, не само да са посланици, да разказват повече за книгите на конкретно издателство, но и да си купуват от определено конкретно издателство, за да го подкрепят по някакъв начин.
– Тръгна една такава инициатива „Купи една книга“, към която се присъединиха…
– След мъничко ще я коментирам, но тези издателства, които отдавна знаят, че техният сайт е важен и изобщо цялостната връзка с читателите им. Надявам се да не го усещат чак толкова сериозно този спад, защото да, вярно, при най-големите издателства това няма как да не се усети, но при по-малките, които така или иначе има начини оборотът, който идва от книжарниците, да се навакса през тяхната собствена електронна книжарница. Това с някои от нашите клиенти се получава за щастие. Разбира се, доста усилия изисква.
– За да не бъдем песимистични, не трябва да забравяме, че съществуващите сега издателства са преживели две много сериозни кризи. Виденовата зима и 2009 г. Тогава нямаха тези средства, които имат сега тази онлайн комуникация.
– Да. Изобщо не съм песимист. Има изключително големи онлайн книжарници и онлайн магазини, които продължават да работят страхотно в момента. Аз казвайки го с това основно послание, че тези, които досега са работили добре със своите читатели, сега няма да бъдат засегнати чак толкова силно. И да, тези големи поръчки, големият откуп, извинявайте, не са чак толкова от отчаяние, а просто защото пазарът го изисква. Защото когато няколко от най-големите издателства пуснат тези поръчки, по-малките нямат избор.
– Отстъпки, да.
– Отстъпки, извинявайте, нямат избор. И да, пазарът го налага, но не мисля, че е много добра, между другото, тази практика чак толкова големи отстъпки, но всеки си решава за себе си.
– И отивам на тази любима… „Купи една книга”.
– „Купи една книга” и „Купи едно книга”. Опасявам се, че този подход ще го нарека малко мрънкачески. Знам, че доста хора ще ми се разсърдят.
– И все пак доста издателства и книжарници участват.
– Аз мисля, че го правят от солидарност. Защото сега е правилен момент за разединения, честно казано, български книгоиздателски бранш, да се обедини.
– Да се обединят, да.
– Но можеха да го направят с позитивно послание, защото ако не в момента, то след един месец, ако не се променят нещата, има опасност да има хора, които да не мислят как да си купят една книга, а да си купят един хляб.
– Да, това също е така.
– Да, този зов за помощ може би трябваше да бъде поднесен по малко по-различен начин. Знам, че е хубаво да има една такава обща кампания, но далеч не мисля, че това беше правилното послание.
– Посланието винаги може да се промени. Дано обаче да не се налага. Не мислиш ли обаче, че за да не бъдем чак такива песимисти може би както стана в образованието, което просто за един ден премина към онлайн форми, тази криза ще помогне и на книгоиздаването да се насочи по-рязко към новите технологии.
– Надявам се. Истината е, че ние с някои от нашите партньори в момента обсъждаме. Да, в случая и те са закъснели. И с теб няколко пъти сме си говорили. Електронните книги са моя кауза, защото трябва да ги има като част от пазара и когато ги имаме лично ти и разбира се, издателствата комуникират това, че имат електронни книги, те ще стават по-голям и по-голям дял. Истината е, че много от платформите за електронни книги в България имат нереални условия, които не са по силата на малките издателства и това е проблемът. Така че една стъпка, която в момента дори за тези, които се притесняват да пуснат книгите в електронен формат, е важна пречка.
– Да. Добре, понеже доста разговаряхме и има още за какво много да говорим. Като казваш: „Вкъщи съм и чета.“, ти имаш един малък юнак вкъщи. Стигна ли до някаква рецепта какво да правим с тези юнаци? Какви книги да им четем, как да ги занимаваме? Какво да кажем на нашите слушатели?
– Разбира се, всичко си зависи от възрастта на децата, но тези от слушателите, които могат да си позволят да прекарват повече време с децата си, нека да го правят. Пак в зависимост от възрастта. Моят малък юнак в момента проговаря. В момента с него спокойно можем да учим букви и числа. Разбира се, той не ги осъзнава чак толкова много, но е забавно и аз от цялото това напрежение, което безспорно има доста, разпускам почти през целия ден с него. Той сам избира книгите, които да четем. Има достатъчно книги, поръчваме му още. Новата порция би трябвало да дойде до края на тази седмица. И изобщо да следим какво искат да четат децата ни.
– Това е нещо, което винаги го казваме. Нещата, които са ни харесвали на нас преди 20, 30, 40 години, със сигурност е слабо вероятно да са тези, които харесват на децата ни.
– И при всички случаи нека да не изпускаме все пак и образователния елемент. За по-малките деца със сигурност активни книжки с писане, с оцветяване, с лепене дори и по-малко може би от класическите приказки, сме сигурни, че на децата ще им бъде интересно.
– Страхотно! Много ти благодаря за тези съвети и може би трябваше с това да започнем. Днес е денят на здравния работник, на лекаря, които са, както се казва, на първа линия тези дни. Вие подготвяте в Bookmark един много интересен разговор за утре.
– Точно така, с доктор Светлозар Василев, който е психоаналитик, практикуващ преподавател и в Нов български университет. Ще си поговорим за, така сме го нарекли, психологията на социалната изолация. На мен ми е много интересно както се казва и като работодател включително, макар че екипът ми е общо, включително с мен е от четирима души, но и за нашите партньори, изобщо за всеки, който се интересува от това какво се случва с нас като хора, като личности, от това, че стоим вече почти един месец вкъщи и поне още един месец най-вероятно ще се наложи.
– Разговорът ще се излъчи?
– На живо във Facebook страницата на Bookmark. След това ще може, който не успее да го гледа на живо утре следобед в 15 часа, ще си остане записът, да. Ще могат да бъдат задавани въпроси в реално време и предварително, разбира се. И аз се надявам да успеем да помогнем и на професионалисти, и на компании да си дадат сметка наистина какво се случва с нас като вътре в семейството, като общество.
– Да преминава малко по-леко.
– При всички случаи е много сериозно положението от гледна точка на психика, на психология, защото човекът е социално животно и колкото и да си мислим, че дори да се определяме като интроверти, това при всички случаи не се отразява.
– Добре и с помощта на книгите. Следващия път се надявам да видим пък какво прави сайтът „Аз чета“ в тези условия. А сега ти благодаря за този разговор. С нас беше Алекс Кръстев.
