Б. р. – Публикуваме на сайта текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“.
Днес имаме хубав повод да припомним още един разговор с нашия приятел Иван Бакалов.
9 ноември 2021: Под сянката на Живков и неговите аватари
– В началото на „Книги завинаги” в студиото вече е Иван Бакалов с най-новата си книга „Тодор Живков, власт, свидетели, участници” на издателство Кръг. Познавате добре Иван Бакалов – журналист, анализатор, публицист, автор на няколко книги, сред които „Сянката на Борисов”, две издания, „До Чикаго и напред”, „Превратаджии от първо лице”. Здравей, Иване!
– Добър ден!
– С Иван Бакалов преди малко пресметнахме, че се познаваме от 43 години и сме правили немалко неща заедно. Не случайно го казваме, Иване. Утре е 10 ноември. В един летен ден на 1989 година с тебе вървяхме на Орлов мост, не знам дали си спомняш, и си говорехме за това как целият ни съзнателен живот е преминал под сянката на Тодор Живков.
– То не е просто съзнателния. Цялото му царуване беше от 56-та до 89-та, 33 години и 7 месеца, съм ги изчислил. И човек навършва христова възраст, а един и същ човек го управлява. Сега няма да сме в древен Египет, някакви фараони, нещо. Тогава не подозирахме много-много, че ще дойде 10 ноември същата година. Всички го очакваха, всички се надяваха, кога най-после ще сменят Живков. Обаче в времето, какви шеги си прави, сега хората викат: „Ааа, Живков беше си добре.” Сигурно, не знам.
– Предишната ти книга се казва „Под сянката на Борисов”. Много години минаха „Под сянката на Борисов”. Току-що излязоха, не мога да не спомена, още снимки с пачки и чекмеджета от спалнята на телохранителя на Тодор Живков. Осъдени ли сме да живеем под сянката на Живков и на негови аватари след това?
– Обичат да ги сравняват. Единият изкара 12 години; като казвам 12, някой ще каже, ама имаше едно правителство на Орешарски, който си спомня. Дори в този период той дърпаше конците, защото беше завзел по всички етажи на властта позиции. И въпросът ни е, когато почна да фалира КТБ, банкерът Цветан Василев ходи да се среща в гаража с Бойко Борисов, който не е премиер, обаче да го моли той да справи неговите да не събарят банката. И дори в този период той дърпаше конците… Искам да кажа, това са някакви останки от времето на Живков в смисъл, че има хора с нагласи, които си мислят, че трябва да изберем един, той да оправя нещата, да ни оправи и да решава всичко, да командва, да ги наказва.
– И оттам идва и носталгията към Тодор Живков, която ти описваш в своето заключение на тази книга.
– Не, аз имам друго… Носталгията има други причини. В периода след Живков се стигна до разпад на държавата. В социалните мрежи я наричат „територията”. До такава степен има хора, отблъснати от собствената си държава. Значи, ако трябва да сравняваме, в периода на социализма имаше някакви положителни неща. По стандарт на живот бяхме в горната половина на 50 държави в света, които имат някакво задоволително стандартно живот, инфраструктура и така нататък. Не сме били, като много други държави, в долната част на скалата, но първо имаше 2 милиона души повече в България. Беше пълно с живот, с народ, сега има пусти села, има изоставени сгради във всеки град на някогашни заводи или нещо, предприятия, включително такива, които имаха бъдеще. Примерно, моля, някой да обясни, защо един завод за гуми не беше продаден на „Гудиър“, примерно, а го ликвидирахме. След този разпад и ликвидацията на селското стопанство, хората се отвратиха и си казаха: „Беше добре.”
– Твоята книга, да се върнем на нея, не е носталгична, тя не е и биография на Тодор Живков в строгия смисъл на думата.
– Тя разказва за неговата власт. Дал съм думата на 7-8 души, които са били до него: Джуров, Пенчо Кубадински, Йордан Йотов. Там и Петър Младенов е цитиран. Имах и с него някакъв разговор. Има и други. Много интересен анализ на това време прави Стоян Михайлов, който беше секретар на ЦК. И го разказва фактологично, има необясними неща за това време. Има историята на врачанския атентатор, който лежа в затвора. Тогава викаха, че имало атентат, извършен срещу Живков. Това е един смешен случай, мога да се каже. Така че съм събрал истории, факти и всеки, като чете, сам да си прави изводите.
– Аз бих казал на нашите слушатели, че това не е никак лесно. Тези хора едва ли са щели да говорят пред всеки, който отиде при тях с микрофон. Как успя да стигнеш до тях, да ги разговориш?
– Това са хора, с които в различни години съм успял да говоря. Не може някак да си поставиш за цел: „Ей сега, тази година ще срещна с този и този от Политбюро и тия-тия и готово.” Не става. Минаха години, докато направя интервюта. Не съм ги мислил за книга, а… интервюта, пък истории има, не само интервюта. Даже съм описал как съм стигнал в книгата до някои. Примерно, Добри Джуров, почти две години го преследвах за интервю и предисторията и следисторията на това интервю съм описал. Тя е също интересна, защото имаше неща, които той не искаше да ги включвам. Питам го за Стоичков, примерно. Да, видях го в репортаж от стадион “Народна армия“. Още при социализма беше продаден Стоичков в Барселона, точно от армията. Видях го на стадиона, Добри Джуров, на някакъв мач, поканен, като бивш министър. И той с униформата там. И Стоичков излезе отдолу, качи се горе на трибуната и отиде да се здрависва с него. Викам: „А бе, видях ви в един репортаж, как Стоичков идва да ви поздрави, нали?” И той: „А, той като дойде, се обажда.” Така говори малко, имаше един особен глас. Добре, ами казвам: „Как ви вика?” Всички викаха на Добри Джуров, „бай Добри”, навремето, и войници, и други. Генерал Джуров е, нали, по-официално. И питам: „Как ви вика, като си дойде от Барселона?” „А обажда се.“ „Бай Добри ли казва?” А, не, вика: „Прилично се държи, казва „господин министър”.
– Добре, извън тези забавни случки и журналистически премеждия, какво като цяло ще видим в тази книга? Какво представлява Тодор Живков? Какви са последиците от неговото управление? Всъщност ние сега живеем следващите 33 години, след 33-те години на Тодор Живков.
– Да, така е. Това е един период, който е белязан от Живковата власт. Независимо от тези исторически събития в Източна Европа, пада комунизмът като домино и настъпва демокрация, настъпват кризи, разпада се някаква система, централно планирана икономика. Но личният му отпечатък, личният на Живков, е, че той имаше някакъв инстинкт да властва, да се наложи, да командва. Това не личеше много, т.е. се държеше, държеше едни речи, шеговито говореше в множествено число. Нямаше да го чуете никъде да казва, като Борисов: „Аз разпоредих, аз наредих.” „Ние решиме, казваме“. Всичко беше прехвърлена отговорност на една голяма номенклатура тогава. И сменяше от време на време фаворитите. Значи сега, това, което прави впечатление, като чете човек, той години наред издига някакъв фаворит в Политбюро, след това го посича и го изхвърля. И това са някои: Митко Григоров, Александър Лилов, Чудомир Александров, Борис Велчев. Хора, които много добре усещат, че единствено от Политбюро може да дойде човекът, който ще го смени. И той затова ги непрекъснато ги посича и ги размества и ги праща на друга работа.
И разгледал съм, той има някакви съветнически кръгове, които са неформални. Единият кабинет, макар че това формално съществува като кабинет на Тодор Живков, там са Нико Яхиел, академик, професор, Милко Балев, този писател и поет, Методиев, Димитър Методиев, няколко, които той сменя през годините. Тия са най-постоянните. И ловната дружинка. Нико Яхиел много подробна книга е оставил. В общи линии, този кабинет осигурява на Живков експертност, каквато той няма. Значи, той има някакъв природен интелект, но той не отива, поради липса на образование, не отива в развиване на някаква мисъл или нещо такова. Всичко е свързано с инстинкта му да задържи властта и да укрепва все повече. Иначе, той излиза от такова семейство, че чак не е за вярване колко бедно и просто семейство е било неговото. Той не си знае рождената дата. Той сам си казва в биографията, че си избрал дата 7 септември, защото попа в кръщелното го пише месец и 20 дни след раждането. Значи, семейство, което не знае датата, в която се е родило дете.
– Тодор Живков го съдиха след 10 ноември за хонорарите му от Партиздат, за това, че раздавал апартаменти, но тези процеси като че не стигнаха до същността на нещата. Има ли богатство, има ли изнесени милиони и милиарди на Тодор Живков?
– Това е юридически въпрос. Значи можеш да го съдиш за това, което е нарушение на закона. Нарушение на закона с тези хонорари, разни персонални такива, по две пъти са му давали: един път представителни, един път някакво допълнително стимулиране, трети път заплата, четвърти път – милионни хонорари. Въпросът е… Както се казва… Там има намерени нарушения. Когато пише разписка на някого да вземе апартамент, също е нарушение.
– Ти тук разглеждаш наследниците и роднините на Тодор Живков и те, като че ли, установяваш, че си живеят доста добре у нас и в чужбина.
– Внучката му, на сина му дъщерята от втория брак, учи в един скъп лондонски институт по мода и дизайн „Марангони”. Внучката му, на Жени Живкова дъщерята, учи в същия институт. Това са хиляди годишно паунди, десетки хиляди. Мога да дам пример, иначе има някои трудни за обясняване. Може само да се предполага, че той, като един хитър селянин, това не е избягало от него, селската природа, се е погрижил за родата. Въпреки че е нямал чорапи и не знам как е живял, той се е погрижил като добър селянин за родата. Това е сигурно.
– Добре, „Тодор Живков, власт, свидетели, участници“. В заключение, какво да кажем? Още дълго ли ще живеем под влиянието на Тодор Живков?
– Мисля, че да. Може би това поколение на Бойко Борисов и нашето, всъщност, когато си отидат, може би тогава ще има някаква промяна. Ние сме белязани още.
– И тогава, в следващите поколения, ще четат твоята книга просто като документално свидетелство.
– Аз така съм я написал, че и този, който нищо не знае, не е свидетел, роден е след това, да може, като чете, да му е интересно и да разбере нещо.
– Ако искаме да разберем Тодор Живков и 33-те години негово управление и следващите 33 години, ще ни помогне Иван Бакалов, „Тодор Живков, власт, свидетели, участници” на издателство „Кръг“.
