В навечерието на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, в София е открита изложбата „Букварите на поколения българи“, посветена на любимия първи учебник на всяко българско дете, организирана от издателска група „Просвета“. От 22 май до 5 юни 2026 г. изложбата ще бъде представена в Галерията на открито на Столичната община в Градската градина пред Народния театър „Иван Вазов“.
Автори на изложбата са Антон Стайков и Свобода Цекова, тя е базирана на книгата им „Българският буквар. 200 години в първи клас“, издадена от „Просвета“ и отличена с наградата „Златен лъв“. По този повод предлагаме разговора за книгата им в студиото на предаването „Книги завинаги“ с водещ Гриша Атанасов, излъчвано по радио „Алма Матер“ в продължение на 27 години. В разговора участва и Петко Тодоров. 10 март 2015 г.
– При нас са Свобода Цекова и Антон Стайков. Здравейте.
– (АС) Здравейте.
– (СЦ) Здравейте, уважаеми слушатели.
– Едно – не се стеснявам да кажа – уникално издание, един огромен труд на Антон и Свобода, което е пред нас – „Българският буквар. 200 години в първи клас“. Вие двамата сте художници, дизайнери и изследователи?
– (АС) Да, точно така е и мисля, че комбинацията е много добра, защото аз имам дългогодишен опит от писането на статии за културата, за масовата култура, от моята книга за българския комикс и изследванията ми върху българския комикс. От друга страна, с Боди имаме много разбирателство във всички неща, които са свързани с визуалното. Освен това сме били дълги години в чужбина, в някаква чужда визуална среда, и се върнахме тук и като че ли това беше щастливо стечение на обстоятелствата да се опитаме да изследваме българското визуално.
– С един леко отстранен поглед вече.
– (АС) Точно така, да.
– Никой досега не се е сетил да издири букварите, през които от Възраждането, от Рибния буквар, от Петър Берон до днес, са учили българските деца. Как стигнахте до тази идея?
– (АС) Може би трябва да кажем, че има и преди Петър Берон.
– (СЦ) Да, това съвсем не е първият буквар. Но тази идея дойде по най-естествен начин, тъй като ние от години имаме афинитет към визуалните неща изобщо. Колекционираме най-различни стари книги, стари списания, куриозни реклами, снимки. Всъщност, когато ни дойде идеята за букварите, проучвайки какво е писано, дори се учудихме, че визуалната част от букварите почти не е разглеждана.
– Ето, значи вие опровергавате една широко разпространена представа – всеки българин, когото попитате, ще каже „Рибният буквар“, ако го питате кой е първият буквар.
– (АС) Това е защото има знакови неща, които хората обичат от-до. Неслучайно всички питат защо е леко ироничния оттенък на заглавието, в който има и игра на думи и закачка. Защо е точно 200 години? Би трябвало да е по-малко, ако е Петър Берон и повече, ако е „Букварът на Разложенина“ от 1792 година.
– (СЦ) Или точно толкова, ако си спомним за Свищовското светско училище.
– (АС) Или за Българското училище. Но всъщност това няма голямо значение. „200 години в първи клас“ по някакъв начин е и разсъждение за това, че българската образователна система не се е променила много през последните два века, което от една страна говори за консервативността на българите изобщо. От друга страна, в това има нещо много хубаво, защото ние успяваме да погледнем историята на българите, историята на детето през една машина на времето. Тоест, винаги да се гмурнем в различни епохи 200 години назад и да погледнем през погледа на децата – какво те са виждали, точно през визуалното.
– И какво се оказва? Какво са виждали българските деца през тези 200 години?
– (СЦ) Вчера се срещнах с един приятел и той каза: „Много хубава книга, обаче, знаеш ли, това е една тъжна книга.“
– (АС) Носталгична.
– Аз съм сигурен, че всеки, който види тази книга, прави първо това, което и аз направих – отваря я и търси своя буквар вътре.
– (АС) Вярно е това.
– Моят, например, е използван от 1958 до 1972 година – букварът след Априлския пленум.
– (АС) Аз мисля, че и в предишната книга за българския комикс, и тук има едно нещо, с което се занимават голяма част от големите писатели по света – съпреживяване и преживяване отново и отново на детството, защото това е нещо много чисто и много базисно, от което винаги можеш да започнеш. Неслучайно „Малкият принц“ тази година има толкова преиздания, има и годишнина и така нататък. Това по някакъв начин на нас ни помогна да погледнем тези 6 или 7-годишни деца през годините, по време на Възраждането те са били пребивани от бой с разрешението на родителите. Самите учители са ги биели с пръчки, пребивали са ги, насинявали са ги. Всичко това е отразено в букварите. В най-ранните се говори постоянно за бой или за храна. Между другото, винаги в букварите се говори за храна, нали, Боди? Това е много интересно с тези боб, зеле. От една страна това са думи, които съдържат някакви букви, които са лесни за научаване. От друга страна, действително и по време на Първата световна война, и по време на Втората световна война, и по време на разни кризи, се вижда как битът прониква много… по чист начин в буквара.
– А политиката?
– (СЦ) Разбира се, и тя също, и то не говорим само за периода след 9-ти септември 1944 година. Това много ясно се усеща и 30-те години. Когато правихме този раздел, всъщност ние се позовавахме на доста източници – исторически и културологични изследвания.
– (АС) И филологически.
– (СЦ) Да, букварът, въпреки че е доста консервативен, въпреки тази консервативност на формата, в тъканта му просто прочиташ времето.
– Петко?
– За какво се разказва в книгата? Значи вътре има илюстрации от букварите и някакъв текст. Текстът за какво разказва?
– (СЦ) Като структура, книгата следва класическа хронология. Т.е., ние избираме – трябва да кажем, че това не са всички буквари, това е една субективна селекция, която ние сме направили. Бяхме и ограничени в обема на книгата. Под един, общо взето, еднотипен модел: представена е винаги корицата на буквара, има едни малки карета с черно-белите фотографии, които виждате. Те винаги дават исторически или някакъв друг контекст на този материал. Не се занимаваме много надълбоко със самата методика на букварите, тъй като това не беше фокус на нашето изследване.
– (АС) Освен това може да се каже, че сравнително добре е изследван българският възрожденски буквар, като методика, но като илюстративен материал почти няма никакви изследвания.
– (СЦ) Може би ще е интересно за слушателите да кажем…
– Непременно трябва да кажем за слушателите, каква огромна събирателска работа сте извършили: 130 буквара, колко илюстрации има вътре?
– (СЦ) Илюстрациите са хиляди. Ние броихме в нашия сървър, може би над 6300 скана на изображения бяхме направили, като подбрахме от тях..
– (АС) Над 600 са в самата книга. Освен това, от тези 130 буквара, които изобщо са съществували, горе-долу 60 има в книгата. Те, освен че са 130, което е огромно количество…
– Те са и преиздавани.
– (х2) Всяко преиздание е различно.
– Внасяни са промени, политически…
– (АС) Може да се каже, че за 200 години има 200 буквара. Това е наистина уникално. Тая дума е малко износена, но наистина е така. България, като славянския свят, като Русия, Сърбия, Гърция – това е едно явление, което е по-скоро в тази част на Европа. В Западна Европа съществуват книги като ABC Book, които са направени по друг принцип.
– Абеседери.
– (СЦ) За мен като дизайнер беше много важно да избера такъв визуален материал, който да успее хем да подкрепи текста, хем да привнесе някаква друга информация, която я няма в текста. И през цялото време има едно прехвърляне текст-изображение. Включително и изваждането на ръкописните текстови упражнения от букварите, които много често са като кратки разкази. Например мога да ви прочета от „Войнишкия буквар“, защото в тази книга има буквари правени с различни цели.
– Да ви прочета ли един текст? „Рай, май, ратай, чуй се лай. Мили мой! Славейчето лети. Ти си часовой. Майорът върви сам. Строй се! Стой!”
– (ПТ) Това е със сигурност за „й“.
– (АС) Това е за „й“ и това е за войниците по време на Балканската и след това Първата световна война, които са били неграмотни и едновременно е трябвало да са на бойното поле и да се ограмотят. Много е било важно това за офицерите.
– Ето, тук виждаме и: „Другарю Червенков, води ни, ти наш учител любим“. Тази идеологическа глазура, или как да я наречем, засяга ли дълбоко детето според вас?
– (АС) Ние се постарахме да го направим по деликатен начин. Мисля, че успяхме в това. Неслучайно хората казват, че това е носталгичен поглед, понякога леко тъжен, понякога събужда напротив – весели спомени у децата. Винаги букварът е бил засяган, разбира се, от това, което става наоколо. Примерно края на 30-те години, когато започва цялата идеология за националната държава, естествено, че това се отразява и на букварите.
– (АС) На самата Дора Габе, която е автор на един от най-хубавите български буквари, е забранено като не-българка да издава буквара. Това е след допълнението към Закона за защита на държавата. Така че и преди 9-ти септември ние в никакъв случай не сме казали „комунистическите буквари са лоши, преди това са добри“. Постарали сме се максимално да бъдем неутрални и да историзираме времето.
– (СЦ) Изобщо стремежът ни беше да не даваме такива оценки – категорични и крайни. Много по-важно беше да обхванем балансирано целия този исторически период. И аз силно се надявам, че след тази книга ще има още хора, които ще продължат по-задълбочени изследвания, ще открият нови буквари и ще се систематизира цялата информация, която липсва. За нас беше изключително трудно намирането на информация, включително и в Националната библиотека и в различни библиотеки, които посетихме в България. Това засяга не само букварите. Може би това е една много голяма тема за отношението ни към наследството, което имаме.
– И към възпитанието, и към образованието.
– (АС) Между другото, Гриша, точно в момента отваряш един от най-прекрасните български буквари на Александър Божинов.
– „Сецесионен буквар“.
– (АС) И то това е по време на войната. 14-та – 17-та година. Превъзходно отпечатан. Той е като литография, с едни изящни акварели. В тези бедни години, в които има туберкулоза, има чума, връщат се по време на Балканската война, от много от териториите – от Солун, от Одрин – емигрират дечица, които преди това са били в Екзархийските училища. Изобщо има там една втора тема за букварите, които са били извън територията на България. Има в Румъния. 20-те години в Щатите има буквари. Ние не сме успели, разбира се, всичко да засегнем, но сме набелязали репери. За който иска да работи след нас, мисля че ще бъде много добра основа.
– Това, което сте свършили, е наистина огромно. Може ли по някакъв начин, мислили ли сте от всички тези буквари от тези 200 години да се синтезира един върховен, ултимативен български буквар?
– (СЦ) Аз пък бих казала друго: За мен би било много полезно да се повдигне темата за буквара, за неговата форма и за методиката на учене на азбука, защото много хора не правят разлика и в самото понятие „буквар“. Българският буквар във вида, в който го виждаме до днес, на практика от 2 века се преподава по така наречения звуково-аналитичен синтетичен метод.
– (АС) С малки промени, да.
– (СЦ) С промени. За мен ще бъде много полезно, а смятам и за нашите деца и за децата, които тепърва ще започнат да ходят на училище и да се срещат с азбуката. Трябва да се повдигне темата за образователната система – до каква степен ние сме адекватни на съвременните деца. Не говоря само методически, визуално също.
– (АС) Какви теми ги интересуват.
– Тук виждам четири съвременни действащи буквара. Те на равнището ли са, достойни наследници ли са?
– (СЦ) Аз не съм човекът, който ще определи – защото това не е моята специалност, разбира се – дали са на равнището, но се вижда ясно, че децата са изминали един път, а ние възрастните още не сме се усетили те къде са. Аз понеже имам дъщеря и бях стъпка по стъпка с нея.
– Новият буквар трябва да догони децата.
– (СЦ) Ами да, аз мисля, че е време.
– (АС) Всъщност никога не може да ги догони. Аз лично съм се научил да чета на 4 години. Първите книги четях на четири. Без буквар. Изобщо не си спомням кой е моят буквар. Това е истината. Но си спомням много добре първи клас и емоциите, които бяха, да сме заедно на шест, на седем години. Това са много важни години. Затова ние имаме и други проекти, освен книгата, които ще съпътстват тази тема.
– Ще развивате тази тема?
– (АС) Не, темата за детството.
– Ти си един от хората, които напоследък възраждат българския комикс. Натам ли продължаваш да работиш?
– (АС) Разбира се. Аз работя с моите колеги. Бяхме куратори на няколко изложби, представихме българските автори и в чужбина. Мисля, че има още какво да се изкопае от българския комикс. Както в исторически план – аз виждам, че през 70-те и 80-те години има още много неоткрити работи – така и да се работи с най-младите, които… все още се надявам да има повече издания.
– Това е една голяма, отделна тема, която трябва да продължим. Боди също, ти постоянно илюстрираш детски книги, учебни книги.
– (СЦ) Аз илюстрирам. Да, работя и за някои швейцарски фирми като илюстратор. Всъщност, основната ми професия е графичен дизайнер.
– Добре, ще чакаме и от двамата, какво? Нови комикси? Нови изследвания?
– (СЦ) Имаме нов проект.
– Какъв е той?
– (СЦ) А, тайна. Но ще ви го съобщим. Като дойде подходящият момент.
– (АС) Мисля, че още едно нещо забравихме – историята на българския буквар е по някакъв начин история и на българското изобразително изкуство. Тук може да проследим…
– Разбира се, да. Тук стиловете се проследяват.
– (АС) Стиловете, може да проследим и най-важните художници: Илия Бешков, Тосузов, Георги Атанасов,
– Александър Божинов.
– (АС) Любен Зидаров, Иван Йовчев.
– (СЦ) Забравихме да кажем, че в тази книга има доста неща, които за първи път виждат бял свят. Те не са били публикувани досега – истински откривателски находки.
– (АС) Любимият ни буквар за слабовиждащи деца.
– (СЦ) О, да!
– Да, тъкмо щях да ви питам – кой е любимият ви буквар от всичките?
– (СЦ) Трудно е да се… Аз като манекенките малко, ха-ха.
– (АС) Ето, веднага го отворих – Владимир Коновалов.
– (СЦ) Аз най-много харесвам буквара от 69-та година на издателство „Просвета“ („Народна просвета“ тогава). Той е за слабовиждащи деца. Това е един колекционерски екземпляр, защото той е бил издаден в много малък тираж – 232 бройки.
– (АС) Има и за глухонеми деца, има и за деца с проблеми. Включили сме буквари на турски. Така че сме постарали това богатство не само жанрово, а и към различни категории деца, към деца с различни проблеми, защото това продължава да бъде и проблем до ден днешен. Образованието в България, да си го кажем, не е на добро ниво. Аз виждам по студентите: нивото на студентите говори за нивото на всички цикли на образованието.
– (СЦ) Освен това има много изследвания, които не са оптимистични.
– За съжаление това е една много голяма тема. Пред нас е… Петко, не знам, мисля, че ще съгласиш, че това е една много важна, много голяма книга, направена с колосален труд, с огромен вкус, с много подбор, с много усилия и най-важното, понеже ние тук я разлистваме сега в студиото, тя е визуално привлекателна, което не може да се каже за много книги. Така че ако я разгърнете, драги слушатели, няма да можете да се откъснете от „Българския буквар. 200 години в първи клас“ на Антон Стайков и Свобода Цекова, издателство „Просвета“. Благодаря ви за този разговор.
