Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“. Дни преди Мондиал 2026 напомняме два разговора между преводач и редактор с футболния ерудит Румен Пайташев за книги, посветени на гениите на съвремения футбол, изданията на „Ера“ „Меси. Уроци по стил“ и „Кройф – гений и деспот“.
Меси. Уроци по стил
20 октомври 2020
– Вие сте с „Книги завинаги“. Днешният ни събеседник е бил на осем световни първенства по футбол, на осем европейски първенства, на осем Копа Америка, автор е на 21 книги за футбол, на световна футболна енциклопедия и да не изброявам повече, защото няма да ни стигне предаването. Той се казва Румен Пайташев. Здравей, Румене!
– Здравей!
– Но тук е, защото пред нас е нашият втори съвместен футболно-книжен проект.
– Точно така.
– Ти си гостувал тук неведнъж и със своите книги, но последния път представихме това, което правихме двамата заедно – аз като преводач, ти като редактор. Биографията, впечатляващата биография на Йохан Кройф от Шериф Гемур, „Йохан Кройф: гений и деспот“. А сега тук е новият проект, по който се случи да работим пак по същия начин – Жорди Пунти, „Меси, уроци по стил“. Една необичайна книга, Румене. Така ли ти се стори?
– Да, разбира се, необичайна книга. Книгата е за един от най-големите футболисти в нашето съвремие – Лионел Меси. Тя не е нито първата, предполагам, че няма да е нито последната, но тя е доста необичайна, доста нестандартна книга.
– Не е просто биография или футболен анализ.
– Точно така. И именно поради тази причина безспорно тя ще събуди определен интерес сред хората.
– Какво е необичайното? Жорди Пунти е един много известен съвременен каталонски писател, който пише на каталонски. Издаван е в Съединените щати – сборници разкази, романи. Един негов роман е издаван и тук в България – „Тъжни животни“. Но в същото време той е и футболен коментатор, но от по-особен вид. Тук са събрани част от неговите литературни есета за Меси. Ти като първи читател на превода какво мислиш, какво ще открият българските читатели в тази книга?
– Българските читатели ще видят един по-различен Меси от това, което го знаят, от това, което са гледали. Авторът действително се явява един от неговите най-страстни, най-големи фенове. Той разглежда целия му живот детайл по детайл, спира се на всички най-ярки характеристики от неговата кариера. Действително тази книга би представлявала подчертан интерес сред естетите на футбола, сред ценителите на хубавото в футбола. Безспорно Меси е олицетворение на красивия футбол, който се харесва на хората. Така че съм убеден, че тя ще представлява изключителен интерес за истинските ценители на футбола.
– На мен, още докато превеждахме, ми направи впечатление много тънката наблюдателност, много острият поглед на Жорди Пунти към футбола, към това как реагира обществото на него. Освен обществената реакция и обществените последици от този масов съвременен феномен – футбола, той в същото време открива и много тънки детайли в самата игра, в самото поведение на играчите. Например, не знам на теб дали ти направи впечатление, едно от есетата е за ходенето на футболистите. Казва: „Бекенбауер се разхожда като господар в собственото си имение по терена, а Меси ходи със забит поглед, сякаш си е изгубил ключовете и ги търси.“
– Да, точно, разбира се, много нестандартен поглед, безспорно. Отново ще повторя – нестандартно виждане за нещата, вглеждане във всеки един детайл, най-малкият детайл, който характеризира представянето на Меси. Както и ти спомена, феноменът Меси – не само феноменът футбол, а феноменът Меси, защото действително от началото на нашия век той е, може би, най-ярката световна футболна звезда.
– Всъщност много журналисти, предполагам и ти, си задават въпроса, как се става такъв феномен? Защо някои футболисти с голям талант не успяват, включително и български, а Меси е стигнал тези върхове? Не знам, може би ще се съгласиш и ти, че в подобни книги можем да намерим част от отговора?
– Значи това е вечният въпрос: талант и труд, т.е. съотношението между талант и труд, процентното съотношение. Много трудно може да се даде някаква точна характеристика, разбира се, но ако направим един условен паралел между Меси и Кристиано Роналдо – другата най-голяма, най-ярка звезда на световния футболен небосклон през настоящото столетие…
– Последното десетилетие е борба Роналдо – Меси.
– Да, разбира се, те буквално монополизираха анкетата за „Златната топка“ и се редуват. Направи изключение само Лука Модрич единствено.
– Но аз те прекъснах… Мисля че и това разкрива Жорди Пунти тук, а и при Роналдо други автори, че се крие един огромен неистов труд за тези постижения.
– Разбира се, но ако отсеем нещата, мисля, че при Меси процентът на таланта е повече от процента на труд, за разлика от Кристиано. Значи, чисто детайлите, които характеризират един талант при Меси, просто се е изляло като от рога на изобилието, докато при Кристиано процентът на труда е повече. Той много повече се грижи върху себе си, върху своята физическа издържливост, върху това как изглежда. Разбира се, че има и талант при него, докато при Меси талантът е много повече. Не подценявам, разбира се, и труда.
– В книгата има интересни паралели между двамата. Жорди Пунти казва: „Головете на Меси са колективно дело, а головете на Роналдо са селфита.” Но освен това виждаме как Меси е забелязан още от съвсем малко момче и още оттогава тръгва по стъпките на други велики футболисти, направо на Марадона, да го кажем така. Авторът разкрива как Меси повтаря знаменитите голове на Марадона.
– Да, в известен смисъл може да се каже това нещо, въпреки че пътищата на двамата са доста различни. В края на краищата Меси реално израства в Ла Масия, в прочутата школа на Барселона. Той е от най-ранна детска възраст там, докато при Марадона имаме един начален период в Аржентина, преди вече да стъпи на стария континент и тук се разминават пътищата между двамата. Но безспорно има допирни точки.
– Още в родния му Росарио вече е феномен 13-14-годишният Меси, ходят да го гледат и така нататък. Много е любопитно това. Жорди Пунти цитира един друг автор, който казва: „Марадона е Марадона само понякога, а Меси е Марадона всеки ден.“
– Да, разбира се, това са вече… всеки има право на собствено мнение, всеки разглежда нещата от собствената си гледна точка. Жорди Пунти буквално е идеализирал Меси, просто той го е обожествил в своята книга и именно тези, които са негови фенове, ще бъдат изключително доволни да прочетат тази книга. Тя си заслужава, стопроцентово си заслужава.
– Като казва обожествяване, в едно от есетата той го произвежда направо в древно ацтекско божество, пред което се извършват жертвоприношения. В края на всеки сезон един нападател бива принесен в жертва, т.е. напуска Барселона, въпреки представянето си през сезона. Ето такива, такива любопитни гледни точки, като че ли ни липсват, за да почувстваме по-дълбоко футбола, колкото и да го обичаме.
– Да, разбира се, затова, както и казах, Меси е разгледан по по-различен начин от стандартния стереотип, под по-различен ъгъл, и това ще бъде интересно за хората, за читателите, да видят един друг Меси, не този, който го виждат, а в друга светлина. Той прониква почти в душата на Меси, буквално. Естествено, авторът има много преки, много непосредствени наблюдения върху Лионел Меси, за да говори така. Има пълното право, тъй като той просто е не само съвременник на Меси, но той е човек, който го разглежда в неговата дълбочина, в цялостната му същност.
– Сега, тази книга свършва в 2018-а година и още тогава Жорди Пунти се опитва да си представи какво ще стане, когато Меси го няма, когато напусне Барселона. Тъкмо тази година се заговори за това напускане. Ти си автор на послеслов към българското издание. За щастие на любителите на Меси се размина засега напускането, но като че ли малко тези събития го свалиха от пиедестала.
– Да, има такъв момент. Аз неслучайно в послеслова се спрях именно, за да актуализирам сегашната ситуация към Меси, защото да, както и ти спомена, книгата е писана преди две години, когато ситуацията в Барселона е доста по-различна. Именно исках да актуализирам нещата с оглед на всички тези буреносни събития, които се случиха в Барселона и най-вече с Меси през това лято, за да може да има все пак актуалност. Да, действително картината вече не е чак толкова блестяща, както беше доскоро. Ще видим как ще се развият нещата. Да, Меси остана в Барселона, но вече картината е доста по-различна. Нов треньор, проблеми с ръководството, които продължават да ескалират, една неизвестност, постоянно има новини, които са по-скоро негативни около Барселона. Така че нищо чудно – дори се прокраднаха такива мнения – че Меси може и да не изкара целия сезон сега в Барселона, може да бъде трансфериран още през зимния трансферен прозорец. Спекулации със сигурност ще има, но в края на краищата той е най-голямата звезда, така че е нормално около него да има шум. Дали ще остане в Барселона, така или иначе, дори и да напусне, той ще бъде кумир за Барса за дълги години напред.
– Тази книга го доказва много силно. Той е един от много малкото футболисти в съвременния футбол, прекарали цялата си кариера в един отбор. Така че… Паметника на Ибрахимович в Малмьо го събориха малко след като го издигнаха, но аз си мисля, че Меси ще има паметник един ден на Камп Ноу.
– Нищо чудно, да. Въобще няма да се учудя и този паметник със сигурност няма да бъде съборен.
– Това ни казва и Жорди Пунти в „Меси: уроци по стил”, тази необичайна книга на ръба между футбола и литературата. Разговаряхме с нейния редактор и автор на послеслов към българското издание Румен Пайташев. Румене, нямам търпение да бъдеш отново тук с друг съвместен проект или с друг твой проект. Благодаря ти.
– Благодаря и аз.
Йохан Кройф – гений и деспот
21 март 2017
– Бързам да кажа добре дошъл на днешния ни гост Румен Пайташев. Здравей, Румене, отново в нашето студио. Отдавна не си идвал.
– Здравей, благодаря за поканата.
– Макар че сме представили много твои книги, Румен Пайташев е един от най-известните ни спортни журналисти, автор на 16 книги – „Световна футболна енциклопедия“, „История на световните първенства“, „История на Шампионската лига“, книги за „Левски“, нали така, Румен? Но сега поводът е друг. Поводът е книгата „Йохан Кройф: Гений и деспот“ от Шериф Гемур, с предговор от Мишел Платини, издание на „Ера“. Ще кажа веднага, че аз съм преводач на тази книга, а Румен Пайташев беше човекът, който съвсем естествено беше най-подходящ да стане неин спортен редактор. Не се среща често в карето на книгата определението „спортен редактор“, но тази имаше нужда от точно такъв. Затова няма да правим интервю, просто ще си говорим с Румен Пайташев за Йохан Кройф и за неговата биография. Румене, ти си един от малкото български журналисти, които са правили голямо интервю, общували с Йохан Кройф навремето, нали така?
– Да, така е.
– Как го видя тогава – като гений или като деспот, или не се прояви така пред тебе?
– Кройф все пак се опита да избегне интервюто. Тук трябва да отдам дължимото на моя тогавашен колега Камен Тотев, който ми съдейства при превода. Интервюто беше проведено на испански, тъй като Кройф естествено го знаеше след толкова години в Барселона и в Испания. Но Кройф се опита да избегне интервюто, но в крайна сметка беше отзивчив, така добър да отговори на всички мои въпроси, така че всичко беше ОК. Разбира се, в други случаи съм имал възможност да взема автограф от него, да се снимам. Не се е показал като човек, който има изключително високо самомнение за себе си. Въпреки че тези, които, надявам се, доста хора ще прочетат тази книга, и тя е безкрайно интересна, Кройф се разкрива в неговата цялостна светлина – една многопластова, многостранна личност, която, освен че много точно е казано в заглавието „гений и деспот“, е гений, гений на футбола, но и един изключително властен характер, който се разкрива в повествованието.
– Да, само да вметна, че автографът на Кройф на корицата на тази книга е предоставен от Румен Пайташев, както и много от снимките в българското издание, които са уникални от архива на Румен, нали така?
– Да, част от снимките, разбира се.
– Във френското, в оригиналното издание на тази книга няма илюстрации, така че българското е допълнено с уникални илюстрации и с още нещо много любопитно – с QR-кодове, които отвеждат към клипове с най-добрите изпълнения на Йохан Кройф. 14 глави има тази книга и 14 QR-кода към 14 клипа. Не случайно Шериф Гемур е направил книгата си в 14 глави, нали?
– Разбира се. Той, Кройф, е познат именно с знаменитото число 14 – числото, което носи на фланелката на „Аякс“, въпреки че по-късно, когато отива в Барселона, го заменя с традиционния номер 9 за централен нападател. С номер 10 е играл.
– Но 14 си е неговото фирмено число. Когато се каже 14, това веднага пише, и Шериф Гемур – разбираме Кройф. То става негов бранд.
– Точно така.
– Добре, след три дни се навършва една година от смъртта – неочакваната и ненавременната смърт на Йохан Кройф. След още няколко дни той щеше да празнува 70-годишнина. Много футболисти и треньори на неговата възраст все още са действащи и сред нас допринасят за футбола. Кройф го няма, но от тази книга личи ли, аз мисля, разбира се, че личи, какво влияние той още продължава да оказва върху съвременния футбол?
– Да, разбира се. Неговата философия за футбола, философията му за играта – и това още се характеризира, още докато е той като футболист. Тоест неговото схващане за футбола, неговите… Той е олицетворение на така наречения тотален футбол, с който „Аякс“, а в последствие и холандският национален отбор, предизвикаха истинска революция в световния футбол. Затова той е един от най-великите футболисти в историята на футбола, защото футболът безспорно еволюира в годините, но Кройф въведе този футбол. Истинска революция.
Естествено, бащата на тоталния футбол е Ринус Михелс, на когото той е изключително задължен. Той е човекът, който на практика му даде началния старт в кариерата, но така или иначе Кройф олицетворява тоталния футбол. И фактически той въведе тази своя философия и като футболист на Барселона, а впоследствие и като треньор на Барселона.
И затова се смята, че този Dream Team, който изгради, в него беше и Христо Стоичков, разбира се. Именно тази философия за играта впоследствие прерасна и в Dream Team-а на Гуардиола в последните години. Барса, която впечатли света със своя футбол, така наречения систематик и така, което на пръв поглед не сериозно звучи, но всъщност е точно продължение на Кройфовото виждане за играта.
– Интересното е, че в книгата „Гений и деспот“ е цитиран Ринус Михелс, който казва, че Йохан Кройф именно като футболист е съавтор на тоталния футбол. И после дали Михелс, или някой друг казваше, че като футболист Йохан Кройф мислеше като треньор, а като треньор мислеше като футболист.
– Да, точно така. Разбира се, още като футболист той вече има своето виждане. Той е първият човек със свое собствено мнение по всички въпроси, по много въпроси. И тук най-вече се изявява той като властен характер, изключително силна личност, която не търпи чуждо мнение и който му се противопостави, или който не е на неговата страна, се обявява за враг. И доста холандски футболисти от това поколение са усетили, са си изпатили от отношението на Кройф, включително и един от най-добрите вратари на Холандия и други.
– Има много драматични епизоди в тази книга. Още тя започва от бедното детство на Кройф. Не знам дали тук мнозина знаят, че той израства на улицата край стадиона на Аякс. Майка му чисти съблекалните и пере екипите на футболистите на Аякс.
– Точно така, да, точно така. И дори в последствие, години по-късно, когато вече Кройф беше звездата в Барселона, се беше появил един материал: „Синът на една чистачка стана крал на Испания“. И точно тогава се казваше за неговата майка, която действително е перяла екипите на играчите, неговата майка, която го е съветвала винаги преди важен мач да си вземе малко валериан и даже има един случай, че когато той забравя майчиния валериан и отборът му губи. Нали, такива малко суеверия, които при всички случаи са…
– Става дума и за това, че той преди мач и на полувремето често е пушил.
– О, да, разбира се. Той си е пушил още от малък. И въпреки това е един от най-бързите и най-много тичащите на терена.
– Петко, ти не си голям поклонник на футбола, но възможно ли е? Мисля, че знаеш кой е Йохан Кройф и какво е направил.
– Чувал съм. Имам два въпроса, но искам и вторият да бъде към края, ако ми дадеш, разбира се.
– Да, разбира се.
– Аз си спомням много добре, беше началото на 70-те. Румен сигурно си спомня много по-точно. Аякс беше дошъл и беше играл, мисля, че с ЦСКА, Румен ще ме поправи, ако греша. И следващите два дни, аз не съм… запалянко, но в следващите два дни аз живеех в някакъв друг град. Това не беше София. Следващите два дни се говореше само за този мач. И аз си казвам: какво толкова? Хората около мен казват: „Не, не, не, ти не знаеш за какво става дума. Това не е футбол. Това е нещо друго.“
– Всъщност това е описано много добре и в книгата на Шериф Гемур, как ЦСКА слага край на великия Аякс.
– Точно така, но тук трябва да се направи едно уточнение. ЦСКА слага край на великия Аякс вече без Кройф, който вече е преминал в Барселона. А Кройф, когато гастролира на софийски терен, става дума точно предишната година, те отново играха Аякс и ЦСКА, когато Аякс печели с 3:1, именно с Кройф в състава.
– Добре, тази книга защо е важна за хора като мене, които не са запалянковци?
– Ами защото, да, тя е предназначена за много широк кръг хора, но все пак името Кройф, дори и за тези, които все пак са встрани от футбола, говори много и би представлявало интерес. Защото тя не е само чисто футболна, а просто разкрива личността Йохан Кройф, човека Йохан Кройф, в неговата цялостна същност.
– Аз бих те допълнил, Румене, не бива слушателите ни да си помислят, че тази книга е само за футбол, за мачове, за резултати. Шериф Гемур се е опитал да види Кройф като културен феномен, като част от тази вълна в Европа, която тръгва с поколението на Beatles, с Rolling Stones, с рокендрола въобще. Аякс, младият Аякс от края на 60-те и началото на 70-те години, още тогава ги определят като рок явление, рок отбора във футбола. Те са млади, дръзки, с развяващи се дълги коси, каквито дотогава не са били известни. И освен това, както мисля, че много добре е показано тук, както Мик Джагър превръща Rolling Stones в машина за пари и бизнес, така и Йохан Кройф превръща себе си в марка, в бизнес, в машина за пари. И макар че по един много интересен начин претърпява фалит в един момент…
– Е, да, разбира се, тези неща не избягват, но тук много добре е описан и другият човек, на когото той много дължи. Това е неговият тъст Кор Костер, който е много влиятелна личност, бизнесмен, и впоследствие се превръща в негов опекун, мениджър, както се казва в днешно време. Той е фактически първият футболен агент.
– Точно така, да.
– И в пълна степен той му движи… Кройф също има бизнес отношение. Даже много добре се споменава, че Кройф не играе в световните квалификации България – Холандия, в двата мача през 1968-1969 година. В първия случай не играе, тъй като той е начело на една група от пет човека, които бойкотират националния отбор, защото искат по-високи премии. Впоследствие четворката се оттегля, обаче Кройф остава на своите позиции и не играе. А през 1969 г., когато е мачът в Ротердам и когато цяла Холандия очаква той да играе и Холандия да победи, той се явява на сбор един ден по-късно, тъй като е по бизнес дела в Милано, на 22 години, отива да купува обувки за съпругата си Дани.
– Точно така. Има много такива епизоди в тази книга. За мен беше особено интересно, докато я превеждах, и се наложи да… Добре, че вече ги има и са достъпни. Прегледах клиповете от всички мачове, които са описани тук, и още веднъж се насладих наистина на гения на Кройф. Мисля, че и нашите читатели ще могат да го направят – читателите на книгата – с помощта на това, което издателство „Ера“ е вмъкнало като допълнителни елементи в това българско издание. Не можем да изчерпим целия богат живот на Кройф, описан в книгата на Шериф Гемур. Мисля, че успяхме да кажем достатъчно, за да заинтересуваме нашите слушатели. Не знам, ти накрая кажи просто като читател, докато четеше текста, как се почувства.
– Ами, върнах се назад в годините. Върнах се в края на 60-те и началото на 70-те, особено началото на 70-те, не за друго, защото тогава българската телевизия, тя беше една, започна да показва мачовете на Аякс и ние имахме щастието да наблюдаваме тези мачове. Както споменава Платини, ние, които живеехме в Лотарингия, имахме също щастието да показват мачовете на Аякс от това време и да можем да гледаме, и неслучайно той е негов идол.
– И разбира се, ще се върнем и в славните 90 с Дрийм Тима. Има много и за Стоичков, за Ромарио, за отношенията му с Кройф в тази книга „Йохан Кройф. Гений и деспот“ от френския журналист Шериф Гемур, преведена от мен и консултирана, редактирана от Румен Пайташев. Благодаря ти, Румене, за този разговор.
– Благодаря и аз.
– И те чакаме със следващата твоя нова книга.
– Да сме живи и здрави, благодаря.
