Гриша Атанасов
Рицар на книгата
Още веднъж за доскоро престижната награда – с риск да стана досаден
В Световния ден на книгата и авторското право за петнадесети път беше връчена наградата „Рицар на книгата”.
Защо? – би гласила този път най-кратката рецензия по Бърнард Шоу.
Уж имаше всичко за великолепно празненство.
Имаше прекрасно място.
Имаше изискана музика.
Имаше хубаво вино и вкусни хапки.
Имаше старателна организация.
Но…
Нямаше ги досегашните Рицари на книгата.
Нямаше издатели.
Нямаше телевизии, сайтове, журналисти.
Нямаше блогъри, влогъри, инфлуенсъри и трендсетъри.
Нямаше тръпнещи студенти по книгоиздаване.
Нямаше публика.
Нямаше я и коктейлната мафия.
Нямаше ги дори самите наградени.
Освен организаторите едва ли присъстваха повече от петнайсетина души.
Бойкот, заговор? Или просто нямаше интрига?
Миналата година си позволих да предупредя, че с новия регламент – само един награден, обявяван много предварително, „празник едва ли ще се получи. А издателите имат нужда от него”.
Тогава темата предизвика широк интерес, дори бях поканен заедно с издателя Веселин Тодоров да я обсъдим в… „Денят започва с култура”.
Сега самото предаване беше наградено.
Но ги нямаше водещите, продуцентите и екипът на „Денят започва с култура”.
Нямаше камера на БНТ.
Интересна ли я за някого в този вид ценената някога награда, която както писах, „се очакваше с нетърпение и номинациите и наградите бяха макар и малко, но изключително ценно признание за тези хора, които работят безкористно и често безвъзмездно за нашата и вашата кауза – книгата…. Очакването, номинациите, обсъжданията, вълненията поощряваха и подтикваха и журналистите, и медиите да обръщат повече внимание на българската книга”?
Сега предаването, което напълно заслужава наградата си с всичко, което прави за книгите и книгоиздаването, беше изпратило на церемонията само най-новия си редактор.
Така след няколко дежурни слова от миналогодишната носителка Йорданка Фандъкова статуетката и грамотата бяха поети от Светлозар Желев.
По ирония на съдбата наградата се озова в ръцете на човека, който я замисли през 2004 година.
Но Светльо ми се стори печален, когато я приемаше.
Кръгът се затвори. Дано да не е окончателно.