Преди 30 години, през един следобед в Арт-клуба на „Иван Асен“, направихме това интервю с непрежалимата Албена Ивайлова (тогава Маринова). Струва ми се все още интересен (надявам се) документ за първите години, в които залязваше старото соц книгоиздаване и се раждаше новото частно, а сред все още рехавия му пейзаж се извисяваше странното дърво на Университетското издателство. Публикувам го отново така, както излезе в бр. 38 на в. „Култура“ от 20 септември 1991 г. – в чест на 35-годишнината на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, където преминаха близо 15 години от професионалния ми път.
Книгата като събитие
Разговор с Гриша Атанасов, зам. главен редактор за хуманитарни науки на университетското издателство „Св. Климент Охридски“, който най-добре го представя пред читатели.
– Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ в този труден за културата период запази своя академичен профил и същевременно се наложи на книжовния пазар. Как успяхте?
– Наистина, големите държавни и обществени издателства са в криза, новите тепърва прохождат, а университетското издателство издаде за 9-те месеца на тази година около 150 заглавия. В областта на книгоиздаването наблюдавам най-бързата и „дива“ приватизация. Защото имуществото на издателя са идеите, ръкописите, контактите – те се изнасят лесно. „Старите“ издателства бяха бюрократизирани, тромави институции, онова добро, което се издаваше в тях. струваше на неколцина ентусиасти нерви, наказания, уволнения. Бих казал, че тези издателства нямаха идея, за която да работят. Сега пък някои използват свободата, за да издават булевардна литература. Не че е лошо, но не е интересно.
Ние имаме идея, която ни обединява – идеята на университета, чувството за принадлежност към университетската общност и оттам към гражданското общество. Веднага след десети ноември 1989 г. успяхме да се освободим от бюрократичните пречки, получихме пълната подкрепа – и морална, и финансова – на новите университетски ръководства, за да реализираме натрупания потенциал и да дооформим профила си на истинско университетско издателство. А това според мен е издателство, обърнато към всички мислещи хора в тази страна.
– Какви са бъдещите ви издателски планове ?
– На първо място ще спомена новите университетски учебници – наши и преводни. Като американския „Въведение в микроикономиката“. който подготвяме с помощта на фондация „Отворено общество“. Второ, българската научна книга, която в процеса на „дивата“ приватизация беше изритана на улицата. За програмата „100 книги“ представихме 19 заглавия, но бихме могли да представим и 100. Като „Нова книга за българския народ“ от Никола Георгиев, „Ренесансът на XII век“ от Цочо Бояджиев, „Сталин и България“ от Мито Исусов, „Старобългарската поезия“ от Стефан Кожухаров, „Митът за Орфей“ от Богдан Богданов. В нашата библиотека .Дебюти“ започнаха млади автори хуманитари като Калин Янакиев, Александър Кьосев, Георги Каприев. Сега са под печат книги на Красимир Кънев, Огнян Минчев, Георги О. Димитров.
Ще издадем и документални свидетелства за българската история – „Дневник“ на Екзарх Йосиф, „Бележки на деня“ на Григор Василев, спомените на Стоян Костурков, предсмъртните писма на Никола Петков, разговорите на акад. Илчо Димитров с Кимон Георгиев, Стойчо Мошанов, Вергил Димов, биографията на Г. М. Димитров от Чарлз Мозер.
Продължаваме издания, насочени към учениците и кандидат-студентите като литературоведския сборник „Преоценки“, чиято втора част ще излезе всеки момент. Очакваме и първия наистина нов учебник за средното училище – „Философия за XI клас“ – един оригинален и новаторски труд на Любен Сивилов, Ламбо Кючуков и Димитър Денков.
До края на годината ще излязат първите книги от новата ни библиотека „Класическо наследство“ под редакцията на проф. Исак Паси – томове на Шопенхауер, Фройд, Кант, Ортега-и-Гасет, Паскал, Августин, Аристотел, Ницше, Макс Вебер. Това ще бъдат прецизни академични издания. От съвременните автори ще спомена Цветан Тодоров с „Откриването на Америка“, „Подбрано“ от Арнълд Тойнби. „Слуховете“ от Жан Ноел Капферер, „Политическият маркетинг“ от Мишел Бонгран.
И накрая, ще продължим да осъществяваме оригинални „неакадемични“ идеи на университетски преподаватели като „Краткосмешната история“ на проф. Николай Генчев и др„ които ни направиха популярни сред широката публика. Под печат са „Смешната история на Великото народно събрание“ от доц. Драгомир Драганов, „Хроники от времето на Теодосий Правешки“ от проф. Георги Шишков, „Философски изкушения“ от Витан Митев.
– Все пак, какви са икономическите измерения на тази доста обемна програма? Споменахте заглавия, които другите смятат за „губещи“.
– Наистина имаме предимството, че под „шапката “ на университета не сме длъжни да гоним бързи печалби. Другото е активно търсене на партньори в разпространението, на които предлагаме много добри условия, доброто сътрудничество с издателска къща „Критика и хуманизъм“, с ДФ „Абагар“, с ДФ „7 М График“, с Главно управление на архивите към МС, с фондации, министерства. институции – наши и чужди, които са загрижени за оцеляването на българската култура. И най-важното – за нас все още излизането на всяка наша книга е събитие. Със срещите, премиерите, дори с мачовете между автори и издатели, които организираме, се стремим да поддържаме чувството за общност.
– Оптимист ли сте за бъдещето на българската книга?
– В издателството се шегуваме, че не могат да ни закрият, защото имаме поне 300 заглавия от бележити автори, на различни етапи на работа.
Въпреки всички оплаквания книжовната индустрия е единствената, която функционира доста ритмично. Друг е въпросът, че може да не ни харесат много от предлаганите заглавия. Като че сивият поток, който ни заливаше преди, ни харесваше. В книгоиздаването има огромни неразработени територии. Разбира се, трябва да се примирим, че качествената научна книга ще бъде скъпа. Остава да работим по-бързо да дойде времето, когато онези, на които тя е необходима „като слънцето и въздуха“ – студентите, учениците, интелигенцията, – ще могат отново да си позволят да я притежават.