Б. р. – Публикуваме текстовете на разговорите със специалните гости в студиото на уникалното предаване за книги, излъчвано в продължение на 27 години по радио „Алма Матер“. Днес припомняме срещата с Йоана Ванчева, гл. редакторка на издателство „Емас“ от 24 март 2015 г. Участва и Петко Тодоров.
– Тук при нас е младата издателка Йоана Ванчева. Знаете, че винаги ми е особено приятно да посрещам тук гости, които са завършили „Книгоиздаване” във Факултета по журналистика и вече са поели своя професионален път. А с Йоана се срещаме точно днес, защото наближава денят на детската книга – втори април. Тя има много какво да ни каже по този повод. Здравей, Йоана!
– Здравейте!
– Да започнем от конкретния повод, по който ти си тук. Една инициатива на издателство „Емас”, което през следващите дни до Международния ден на детската книга, ще представи по-широко, с една кампания, своите детски и юношески книги, нали така?
– Да, да. Покриваме доста по-широк спектър. Имаме две поредици, на които много наблягаме – детски поредици. Едната е за малките читатели, за първите романи на децата, а другата поредица вече навлиза в юношеската възраст.
– Ние тук с Петко и друг път сме говорили, че в областта на детската книга има един особен консерватизъм на читателите. Понеже обикновено в началото родителите препоръчват и купуват книгите, държат най-често това да са книги, които са им познати, които те са чели като деца.
– Които са ги оформили като читатели. Но това е доста порочна практика, защото колкото и да се чувстваме привързани към книгите, които са ни били приятели като деца, това не означава, че те ще бъдат толкова добри приятели и на нашите деца. Трябва да ги оставим да опитват различни неща, за да може да стигнат до…
– Тук стигаме до въпроса къде да пробват, защото най-често издателите се водят по този вкус на родителите и рядко рискуват с непознати и неизвестни досега у нас автори.
– Да, това е факт. Много често се преиздава, което е хубаво, разбира се, на пазара трябва да има всичко, но ние приехме детската книга като кауза. От няколко години насам решихме, че някой трябва да направи това, което правим в момента. Благодарение на Европейската комисия имаме възможност да продължаваме упорито да го правим и подбираме най-добрите европейски – подчертавам – автори за деца.
– Т.е., европейските културни институции явно разбират този проблем. Той, предполагам, не е само в България?
– Да, определено. Особено в англоезичните страни преводната литература е изключително малък процент.
– Вие залагате в тези поредици на автори, които са неизвестни и почти неизвестни досега у нас?
– Някои от тях са издавани преди с една-две книги максимум, но повечето са абсолютно непознати и съвременни автори.
– Какво ново за българския читател носят те?
– Тъй като ние не се водим по това да са от големи държави, могат да бъдат много полезни не само с това, че са непознати, разбира се. Могат да разширят много спектъра на познание на едно дете, да задвижат по-глобалното мислене, защото те могат да се идентифицират с проблемите на дете от Словения и да видят, че родителите в Швеция са същите като българските или пък различни. Могат да си направят изводи за живота из Европа.
– В същото време парадоксът е, че това са автори, които са много известни, много продавани, прочути дори, в Европа и в своите страни с многохилядни тиражи, а тук трябва тепърва да се налагат и да се убеждават читателите.
– С почти всеки автор е така, когато се опитваш да заложиш нещо ново, винаги е трудно. Просто пазарът на детската книга е много по-консервативен, както казахме. Нещо, което все още не мога да си обясня – вместо да е по-шарен, всъщност се получава малко обратното. Но да, ние държим всички автори да са с възможно най-големите награди – или на държавата си или европейски. Някои от тях са носители на най-престижната награда за детска литература, „малката Нобелова награда”, както я наричат.
– „Ханс Кристиан Андерсен”.
– Да, медал „Карнеги”…
– Петко е много добър познавач и фен на вашите поредици. Той постоянно ги коментира тук, така че и сега има какво да те попита.
– Аз какво да попитам? То като че ли е ясно…
– Досега говорихме малко абстрактно. Да споменем, кои са тези автори и защо сте ги избрали?
– (ПТ) На мен ми се иска друго нещо. Казвали сме го, но все пак – това е, може би, най-важната читателска ниша. Това е нишата на подрастващия читател, оня читател, който започва да се оформя като читател, който е склонен да отмести погледа от задължителния списък, който му се дава в училище, и да отмести погледа от това, което всички четат. Това са книги за активния избор, за интелигентния избор. Това са книги, които трябва да формират читателя с голямото „Ч” и книги за ония хора, които след това ние очакваме да формират националния интелект, в края на краищата – от една страна. И от друга страна, това е тази ниша, която я няма в българската литература. В последния четвърт век, ако се замислим, трудно бихме посочили роман за юноша или за подрастващ, който да е новонаписан от български утвърден автор. Освен, да кажем, едно-две имена във фентъзито. Останалото фентъзи, което се пише на български, то е от учещи се автори.
– (ГА) Освен фентъзи, наистина на пръстите на ръцете се броят българските детски романи.
– (ПТ) Особено пък юношеските.
– (ГА) Бихте ли издали такъв роман? Търсите ли?
– В момента сме се насочили основно към европейските, но ако попаднем на нещо наистина подходящо, със сигурност.
– Нека да видим кои са тези автори, защо ги избирате, защо смятате, че българските деца е добре да ги прочетат. Най-новата книга – Ева Ибътсън, „Езерото на водните кончета”. Мисля, трета книга издавате от Ева Ибътсън?
– Да, трета книга от Ибътсън. Тя е една от най-успешните ни авторки до момента. Английска авторка е, но всъщност е родена в Австрия. Много обичана и една от най-награждаваните, които издаваме. Аз лично много я обичам, тя е много „класическа”, макар че е съвременен автор. Тя, заради доста трудното си и нещастно детство, държи на хепи-енда. Смята, че децата не заслужават по-малко от щастлив край и макар че книгите ѝ са изпълнени с доста препятствия пред децата, винаги накрая успяват да постигнат доброто.
– За какво тук става дума? За викториански пансион?
– Не, не е викториански, годината е 39-та. Европа е пред война и главната героиня Тали е изпратена далеч от баща си, далеч от Лондон пред бомбите, в един пансион в английската провинция, вдъхновен от училището, където авторката Ева Ибътсън намира спокойствие най-сетне, доста прогресивно място. Много приключенски са нейните книги. Там започва приключението на Тали към една измислена страна – Бергания, която, имам едно усещане, че е леко вдъхновена от България по това време. Една малка монархия, която е ключ към ходовете на Хитлер.
– А, виж ти!
– Само че в измислената Бергания монархът се опълчва на Хитлер и отказва войските му да преминат от там и съответно е убит. Но, разбира се, накрая се избягва големият мрак на войната, а се набляга на приятелството, на това, че когато има разбирателство, нещата се преодоляват – доста е поучителна.
– (ПТ) Нека да кажем кои са тези поредици. Говорим за две поредици.
– (ГА) Поредиците – едната е „Европейски разказвачи, ХХ-ХХI век”.
– Това е поредицата, в която издаваме книги за над десетгодишни деца. А поредицата, с която започнахме, „Големите разказвачи”, е за първите романи, от седем до десетгодишна възраст, ориентировъчно.
– (ГА) Романи за деца от седем до десетгодишна възраст. Не се сещам някой друг да се е досетил да насочи точно поредица или…
– (ПТ) Възрастово да насочи.
– (ГА) Възрастово.
– Поредиците са един удобен начин да привикнеш читателя какво да очаква от теб и да му помогнеш (тъй като това са, както казахме, абсолютно непознати автори) да може да се ориентира какво да търси отново.
– (ПТ) Значи за вас трудният момент е как да направите тези непознати автори познати.
– Да, така е. Много е трудно.
– Доколкото разбирам, вашата кампания ще се състои в една от големите книжарски вериги. Тези книги ще бъдат групирани, ще има обяснения към тях.
– Да, да. Ще се постараем максимално да ориентираме читателите в дълбоките води на нашите поредици. Те ще бъдат изложени на видно място и според мен много важно – групирани, не само по възрасти, но и по теми, защото те покриват много широк спектър от романи за проблеми от ежедневието на едно дете до фентъзи светове. Затова сме ги групирали в различни теми, по настроение.
– Какви са те?
– Могат да се намерят книги за мечтатели, книги за реалисти, книги за приключенци и за пакостници.
– Книги за пакостници, ха-ха, добре! Нека да кажем още автори, още заглавия. Силвана де Мари, „Последният елф”, италианска писателка.
– Италианска писателка.
– Това е фентъзи?
– Това е нейният дебют – дебютно фентъзи. Тя всъщност е психоаналитик и много се е задълбочавала в темата за приказката, изобщо за психологията на приказното слово. Написала е един прекрасен меланхоличен роман – един от любимите ми в поредицата – за последния елф, който, както става ясно, е последният от своя вид в един доста мрачен, дъждовен и съвсем човешки свят. Той трябва да изпълни едно предсказание заедно с последния дракон, за да дойде отново светлината на земята.
– Ей, колко хубаво! Мария Грипе, „Сянката над каменната пейка”.
– Мария Грипе е може би най-голямата шведска класичка за деца, най-обичаната авторка. Тя е с въпросната най-голяма награда – медала „Ханс Кристиан Андерсен”. Ние сме издавали от нея преди това още две книги – „Книга за Хюго и Йосефин” беше предишната, тя е за по-малки деца. Между другото, беше посрещната много добре. Грипе е много спокойна разказвачка, тя заплита чудесни, семпли истории, които те подхващат да продължиш нататък. Определено.
– Нещо друго много интересно – имате няколко заглавия, които представляват книги от автори известни, прочути, дори световно известни като автори на трилъри и романи за възрастни, а вие откривате техните детски книги.
– Да, Ю Несбьо е най-яркият ни пример за това. Той е неизчерпаем, а детските му книги се оказаха страхотна изненада за нас. Въпреки че ако някой е чел неговите трилъри, би очаквал нещо изключително мрачно или неподходящо за деца, но неговият мозък… да, голяма изненада. Аз си го сравнявам с Роалд Дал. Книгите му за лудия професор Доктор Проктор са страхотни. Вече имаме две издадени. Последната, „Доктор Проктор и ваната на времето” е още по-смешна от първата. Скоро се очаква и третата, за Доктор Проктор и едно риалити [смее се], което зомбира всички родители.
– Които гледат риалити?
– Да. И те трябва да спасят света, отново. Може би. [смее се]
– Това е плашещо близо до реалността. Ами, дано, дано – Петко, какво мислиш? – Дано нашите слушатели, не нашите, а въобще читатели и родители, да излязат от коловозите, от познатите автори, и да открият тези книги, за които говорим сега.
– (ПТ) В Норвегия (норвежците са като население, ако не ме лъже паметта, по-малко от нас, българите), в Норвегия съществува годишна награда на училищните библиотекари. Това означава, че там първо има училищни библиотеки, второ, че тези библиотеки се посещават активно, и трето, че там такава литература се издава. Всяка година училищните библиотекари казват: „Ето това заглавие тази година е според нас най-важно”.
– (ГА) Тук започнаха подобни инициативи, на Столична библиотека…
– (ПТ) Работата не е много проста, за да се формира този читател, читателят на тази литература. Въпросът е голям, въпросът е дълбок, въпросът е сериозен и важен, разбира се. Как ще стане?
– (ГА) Усилията на едно малко издателство няма да са достатъчни, но важното е, че започват.
– При нас липсва наистина едно много голямо звено – препоръката от авторитет, защото децата нямат достъп до литература освен в училище, освен ако, естествено, родителите не го предоставят.
– Но все пак се започва с тези книги, с тези поредици, с тази кампания, която можете да откриете в дните преди 2-ри април, преди Международния ден на книгата.
– От 1-ви април.
– От 1-ви април, точно така. Книги за мечтатели, книги за пътешественици, книги за реалисти и за пакостници от издателство „ЕМАС”, от поредиците „Европейски разказвачи” и „Големи разказвачи”. Оставяме си още теми за следващото ти гостуване, Йоана, защото аз съм особен фен на вашата поредица скандинавски трилъри.
– Добър избор!
– Но сега не ни остава време за нея: Ю Несбьо, ето Хокан Несер – един автор, който досега не е бил издаван в България, мисля, „Човек без куче”.
– Има една книга, издадена преди това, но тя е самостоятелен роман. Ние започваме нова серия.
– „Инспектор Барбароти”, тепърва още си говорим за него. Много ти благодаря за това гостуване, Йоана и те чакаме с още инициативи и заглавия.
– Благодаря.
